1 B end yourselves, yea, bend ye, O nation not desired,

Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

2 B efore the bringing forth of a statute, As chaff hath the day passed on, While yet not come in upon you doth the heat of the anger of Jehovah, While yet not come in upon you doth a day of the anger of Jehovah,

Преди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

3 S eek Jehovah, all ye humble of the land, Who His judgment have done, Seek ye righteousness, seek humility, It may be ye are hidden in a day of the anger of Jehovah.

Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

4 F or Gaza is forsaken, And Ashkelon for a desolation, Ashdod! at noon they do cast her forth, And Ekron is rooted up.

Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

5 H o! O inhabitants of the sea-coast, Nation of the Cherethites, A word of Jehovah against you, Canaan, land of the Philistines, And I have destroyed thee without an inhabitant.

Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

6 A nd the sea-coast hath been habitations, Cottages shepherds, and folds a flock.

И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

7 A nd the coast hath been for the remnant of the house of Judah, By them they have pleasure, In houses of Ashkelon at even they lie down, For inspect them doth Jehovah their God, And He hath turned back their captivity.

И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

8 I have heard the reproach of Moab, And the revilings of the sons of Ammon, Wherewith they reproached My people, And magnify against their border.

Чух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

9 T herefore, I live, An affirmation of Jehovah of Hosts, God of Israel, Surely, Moab is as Sodom, And the sons of Ammon as Gomorrah, An overrunning of nettles and salt-pits, And a desolation -- unto the age. A residue of My people do seize them, And a remnant of My nation inherit them.

Затова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

10 T his to them for their arrogancy, Because they have reproached, And they magnify against the people of Jehovah of Hosts.

Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

11 F earful Jehovah against them, For He made bare all gods of the land, And bow themselves to Him, each from his place, Do all islanders of the nations.

Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

12 A lso ye, O Cushim, pierced of My sword they.

И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

13 A nd He stretcheth His hand against the north, And doth destroy Asshur, And he setteth Nineveh for a desolation, A dry land like a wilderness.

Той ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

14 A nd crouched in her midst have droves, Every beast of the nation, Both pelican and hedge-hog in her knobs lodge, A voice doth sing at the window, `Destruction at the threshold, For the cedar-work is exposed.'

Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

15 T his the exulting city that is dwelling confidently, That is saying in her heart, `I, and beside me there is none,' How hath she been for a desolation, A crouching-place for beasts, Every one passing by her doth hiss, He doth shake his hand!

Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.