1 A nd on the first of the sabbaths, at early dawn, they came to the tomb, bearing the spices they made ready, and certain with them,

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 a nd they found the stone having been rolled away from the tomb,

И намериха камъка отвален от гроба.

3 a nd having gone in, they found not the body of the Lord Jesus.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 A nd it came to pass, while they are perplexed about this, that lo, two men stood by them in glittering apparel,

И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

5 a nd on their having become afraid, and having inclined the face to the earth, they said to them, `Why do ye seek the living with the dead?

И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 h e is not here, but was raised; remember how he spake to you, being yet in Galilee,

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 s aying -- It behoveth the Son of Man to be delivered up to the hands of sinful men, and to be crucified, and the third day to rise again.'

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 A nd they remembered his sayings,

И спомниха си думите Му.

9 a nd having turned back from the tomb told all these things to the eleven, and to all the rest.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 A nd it was the Magdalene Mary, and Joanna, and Mary of James, and the other women with them, who told unto the apostles these things,

А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.

11 a nd their sayings appeared before them as idle talk, and they were not believing them.

А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 A nd Peter having risen, did run to the tomb, and having stooped down he seeth the linen clothes lying alone, and he went away to his own home, wondering at that which was come to pass.

А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 A nd, lo, two of them were going on during that day to a village, distant sixty furlongs from Jerusalem, the name of which Emmaus,

И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

14 a nd they were conversing with one another about all these things that have happened.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 A nd it came to pass in their conversing and reasoning together, that Jesus himself, having come nigh, was going on with them,

И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 a nd their eyes were holden so as not to know him,

но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 a nd he said unto them, `What these words that ye exchange with one another, walking, and ye are sad?'

И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 A nd the one, whose name was Cleopas, answering, said unto him, `Art thou alone such a stranger in Jerusalem, that thou hast not known the things that came to pass in it in these days?'

И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 A nd he said to them, `What things?' And they said to him, `The things about Jesus of Nazareth, who became a man -- a prophet -- powerful in deed and word, before God and all the people,

И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 h ow also the chief priests and our rulers did deliver him up to a judgment of death, and crucified him;

и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 a nd we were hoping that he it is who is about to redeem Israel, and also with all these things, this third day is passing to-day, since these things happened.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

22 ` And certain women of ours also astonished us, coming early to the tomb,

При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 a nd not having found his body, they came, saying also to have seen an apparition of messengers, who say he is alive,

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 a nd certain of those with us went away unto the tomb, and found as even the women said, and him they saw not.'

И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25 A nd he said unto them, `O inconsiderate and slow in heart, to believe on all that the prophets spake!

И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 W as it not behoving the Christ these things to suffer, and to enter into his glory?'

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 a nd having begun from Moses, and from all the prophets, he was expounding to them in all the Writings the things about himself.

И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.

28 A nd they came nigh to the village whither they were going, and he made an appearance of going on further,

И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 a nd they constrained him, saying, `Remain with us, for it is toward evening,' and the day did decline, and he went in to remain with them.

Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 A nd it came to pass, in his reclining (at meat) with them, having taken the bread, he blessed, and having broken, he was giving to them,

И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 a nd their eyes were opened, and they recognized him, and he became unseen by them.

И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 A nd they said one to another, `Was not our heart burning within us, as he was speaking to us in the way, and as he was opening up to us the Writings?'

И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 A nd they, having risen up the same hour, turned back to Jerusalem, and found gathered together the eleven, and those with them,

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 s aying -- `The Lord was raised indeed, and was seen by Simon;'

които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 a nd they were telling the things in the way, and how he was made known to them in the breaking of the bread,

Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 a nd as they are speaking these things, Jesus himself stood in the midst of them, and saith to them, `Peace -- to you;'

И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 a nd being amazed, and becoming affrighted, they were thinking themselves to see a spirit.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 A nd he said to them, `Why are ye troubled? and wherefore do reasonings come up in your hearts?

И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 s ee my hands and my feet, that I am he; handle me and see, because a spirit hath not flesh and bones, as ye see me having.'

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 A nd having said this, he shewed to them the hands and the feet,

И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 a nd while they are not believing from the joy, and wondering, he said to them, `Have ye anything here to eat?'

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 a nd they gave to him part of a broiled fish, and of an honeycomb,

И дадоха Му част от печена риба.

43 a nd having taken, he did eat before them,

И взе та яде пред тях.

44 a nd he said to them, `These the words that I spake unto you, being yet with you, that it behoveth to be fulfilled all the things that are written in the Law of Moses, and the Prophets, and the Psalms, about me.'

И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 T hen opened he up their understanding to understand the Writings,

Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 a nd he said to them -- `Thus it hath been written, and thus it was behoving the Christ to suffer, and to rise out of the dead the third day,

И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 a nd reformation and remission of sins to be proclaimed in his name to all the nations, beginning from Jerusalem:

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 a nd ye -- ye are witnesses of these things.

Вие сте свидетели на това.

49 ` And, lo, I do send the promise of my Father upon you, but ye -- abide ye in the city of Jerusalem till ye be clothed with power from on high.'

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града докато се облечете със сила от горе.

50 A nd he led them forth without -- unto Bethany, and having lifted up his hands he did bless them,

И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

51 a nd it came to pass, in his blessing them, he was parted from them, and was borne up to the heaven;

И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 a nd they, having bowed before him, did turn back to Jerusalem with great joy,

И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 a nd were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.

и бяха постоянно в храма благославящи Бога..