1 A nd Agrippa said unto Paul, `It is permitted to thee to speak for thyself;' then Paul having stretched forth the hand, was making a defence:

Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

2 ` Concerning all things of which I am accused by Jews, king Agrippa, I have thought myself happy, being about to make a defence before thee to-day,

Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 e specially knowing thee to be acquainted with all things -- both customs and questions -- among Jews; wherefore, I beseech thee, patiently to hear me.

а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 ` The manner of my life then, indeed, from youth -- which from the beginning was among my nation, in Jerusalem -- know do all the Jews,

Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

5 k nowing me before from the first, (if they may be willing to testify,) that after the most exact sect of our worship, I lived a Pharisee;

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

6 a nd now for the hope of the promise made to the fathers by God, I have stood judged,

И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 t o which our twelve tribes, intently night and day serving, do hope to come, concerning which hope I am accused, king Agrippa, by the Jews;

до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

8 w hy is it judged incredible with you, if God doth raise the dead?

Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 ` I, indeed, therefore, thought with myself, that against the name of Jesus of Nazareth it behoved many things to do,

И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 w hich also I did in Jerusalem, and many of the saints I in prison did shut up, from the chief priests having received the authority; they also being put to death, I gave my vote against them,

което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 a nd in every synagogue, often punishing them, I was constraining to speak evil, being also exceedingly mad against them, I was also persecuting even unto strange cities.

И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 ` In which things, also, going on to Damascus -- with authority and commission from the chief priests --

По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 a t mid-day, I saw in the way, O king, out of heaven, above the brightness of the sun, shining round about me a light -- and those going on with me;

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 a nd we all having fallen to the earth, I heard a voice speaking unto me, and saying in the Hebrew dialect, Saul, Saul, why me dost thou persecute? hard for thee against pricks to kick!

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 ` And I said, Who art thou, Lord? and he said, I am Jesus whom thou dost persecute;

И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 b ut rise, and stand upon thy feet, for for this I appeared to thee, to appoint thee an officer and a witness both of the things thou didst see, and of the things I will appear to thee,

Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

17 d elivering thee from the people, and the nations, to whom now I send thee,

като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

18 t o open their eyes, to turn from darkness to light, and the authority of the Adversary unto God, for their receiving forgiveness of sins, and a lot among those having been sanctified, by faith that toward me.

да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 ` Whereupon, king Agrippa, I was not disobedient to the heavenly vision,

Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 b ut to those in Damascus first, and to those in Jerusalem, to all the region also of Judea, and to the nations, I was preaching to reform, and to turn back unto God, doing works worthy of reformation;

но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 b ecause of these things the Jews -- having caught me in the temple -- were endeavouring to kill.

По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 ` Having obtained, therefore, help from God, till this day, I have stood witnessing both to small and to great, saying nothing besides the things that both the prophets and Moses spake of as about to come,

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 t hat the Christ is to suffer, whether first by a rising from the dead, he is about to proclaim light to the people and to the nations.'

<сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

24 A nd, he thus making a defence, Festus with a loud voice said, `Thou art mad, Paul; much learning doth turn thee mad;'

Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 a nd he saith, `I am not mad, most noble Festus, but of truth and soberness the sayings I speak forth;

А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 f or the king doth know concerning these things, before whom also I speak boldly, for none of these things, I am persuaded, are hidden from him; for this thing hath not been done in a corner;

Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 t hou dost believe, king Agrippa, the prophets? I have known that thou dost believe!'

Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

28 A nd Agrippa said unto Paul, `In a little thou dost persuade me to become a Christian!'

А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 a nd Paul said, `I would have wished to God, both in a little, and in much, not only thee, but also all those hearing me to-day, to become such as I also am -- except these bonds.'

А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 A nd, he having spoken these things, the king rose up, and the governor, Bernice also, and those sitting with them,

Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 a nd having withdrawn, they were speaking unto one another, saying -- `This man doth nothing worthy of death or of bonds;'

И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 a nd Agrippa said to Festus, `This man might have been released if he had not appealed to Caesar.'

А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.