1 A n Instruction of Asaph. Why, O God, hast Thou cast off for ever? Thine anger smoketh against the flock of Thy pasture.

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 R emember Thy company. Thou didst purchase of old, Thou didst redeem the rod of Thy inheritance, This mount Zion -- Thou didst dwell in it.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

3 L ift up Thy steps to the perpetual desolations, Everything the enemy did wickedly in the sanctuary.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 R oared have thine adversaries, In the midst of Thy meeting-places, They have set their ensigns as ensigns.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 H e is known as one bringing in on high Against a thicket of wood -- axes.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 A nd now, its carvings together With axe and hatchet they break down,

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 T hey have sent into fire Thy sanctuary, to the earth they polluted the tabernacle of Thy name,

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

8 T hey said in their hearts, `Let us oppress them together,' They did burn all the meeting-places of God in the land.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 O ur ensigns we have not seen, There is no more a prophet, Nor with us is one knowing how long.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 T ill when, O God, doth an adversary reproach? Doth an enemy despise thy name for ever?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 W hy dost Thou turn back Thy hand, Even Thy right hand? From the midst of Thy bosom remove.

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 A nd God my king of old, Working salvation in the midst of the earth.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 T hou hast broken by Thy strength a sea-, Thou hast shivered Heads of dragons by the waters,

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 T hou hast broken the heads of leviathan, Thou makest him food, For the people of the dry places.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 T hou hast cleaved a fountain and a stream, Thou hast dried up perennial flowings.

Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 T hine the day, also Thine the night, Thou hast prepared a light giver -- the sun.

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 T hou hast set up all the borders of earth, Summer and winter Thou hast formed them.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 R emember this -- an enemy reproached Jehovah, And a foolish people have despised Thy name.

Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 G ive not up to a company, The soul of Thy turtle-dove, The company of Thy poor ones forget not for ever.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 L ook attentively to the covenant, For the dark places of earth, Have been full of habitations of violence.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 L et not the oppressed turn back ashamed, Let the poor and needy praise Thy name,

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 A rise, O God, plead Thy plea, Remember Thy reproach from a fool all the day.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 F orget not the voice of Thine adversaries, The noise of Thy withstanders is going up continually!

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.