1 A nd Jacob dwelleth in the land of his father's sojournings -- in the land of Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2 T hese births of Jacob: Joseph, a son of seventeen years, hath been enjoying himself with his brethren among the flock, (and he a youth,) with the sons of Bilhah, and with the sons of Zilpah, his father's wives, and Joseph bringeth in an account of their evil unto their father.

Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 A nd Israel hath loved Joseph more than any of his sons, for he a son of his old age, and hath made for him a long coat;

А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4 a nd his brethren see that their father hath loved him more than any of his brethren, and they hate him, and have not been able to speak him peaceably.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5 A nd Joseph dreameth a dream, and declareth to his brethren, and they add still more to hate him.

А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6 A nd he saith unto them, `Hear ye, I pray you, this dream which I have dreamed:

Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7 t hat, lo, we are binding bundles in the midst of the field, and lo, my bundle hath arisen, and hath also stood up, and lo, your bundles are round about, and bow themselves to my bundle.'

Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 A nd his brethren say to him, `Dost thou certainly reign over us? dost thou certainly rule over us?' and they add still more to hate him, for his dreams, and for his words.

А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9 A nd he dreameth yet another dream, and recounteth it to his brethren, and saith, `Lo, I have dreamed a dream again, and lo, the sun and the moon, and eleven stars, are bowing themselves to me.'

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 A nd he recounteth unto his father, and unto his brethren; and his father pusheth against him, and saith to him, `What this dream which thou hast dreamt? do we certainly come -- I, and thy mother, and thy brethren -- to bow ourselves to thee, to the earth?'

Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 a nd his brethren are zealous against him, and his father hath watched the matter.

И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 A nd his brethren go to feed the flock of their father in Shechem,

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 a nd Israel saith unto Joseph, `Are not thy brethren feeding in Shechem? come, and I send thee unto them;' and he saith to him, `Here I;'

Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 a nd he saith to him, `Go, I pray thee, see the peace of thy brethren, and the peace of the flock, and bring me back word;' and he sendeth him from the valley of Hebron, and he cometh to Shechem.

И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 A nd a man findeth him, and lo, he is wandering in the field, and the man asketh him, saying, `What seekest thou?'

И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 a nd he saith, `My brethren I am seeking, declare to me, I pray thee, where they are feeding?'

А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>.

17 A nd the man saith, `They have journeyed from this, for I have heard some saying, Let us go to Dothan,' and Joseph goeth after his brethren, and findeth them in Dothan.

И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 A nd they see him from afar, even before he draweth near unto them, and they conspire against him to put him to death.

А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 A nd they say one unto another, `Lo, this man of the dreams cometh;

Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20 a nd now, come, and we slay him, and cast him into one of the pits, and have said, An evil beast hath devoured him; and we see what his dreams are.'

Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 A nd Reuben heareth, and delivereth him out of their hand, and saith, `Let us not smite the life;'

Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 a nd Reuben saith unto them, `Shed no blood; cast him into this pit which in the wilderness, and put not forth a hand upon him,' -- in order to deliver him out of their hand, to bring him back unto his father.

Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 A nd it cometh to pass, when Joseph hath come unto his brethren, that they strip Joseph of his coat, the long coat which upon him,

И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 a nd take him and cast him into the pit, and the pit empty, there is no water in it.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 A nd they sit down to eat bread, and they lift up their eyes, and look, and lo, a company of Ishmaelites coming from Gilead, and their camels bearing spices, and balm, and myrrh, going to take down to Egypt.

После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 A nd Judah saith unto his brethren, `What gain when we slay our brother, and have concealed his blood?

Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 C ome, and we sell him to the Ishmaelites, and our hands are not on him, for he our brother -- our flesh;' and his brethren hearken.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 A nd Midianite merchantmen pass by and they draw out and bring up Joseph out of the pit, and sell Joseph to the Ishmaelites for twenty silverlings, and they bring Joseph into Egypt.

И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29 A nd Reuben returneth unto the pit, and lo, Joseph is not in the pit, and he rendeth his garments,

А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 a nd he returneth unto his brethren, and saith, `The lad is not, and I -- whither am I going?'

И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 A nd they take the coat of Joseph, and slaughter a kid of the goats, and dip the coat in the blood,

Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 a nd send the long coat, and they bring in unto their father, and say, `This have we found; discern, we pray thee, whether it thy son's coat or not?'

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 A nd he discerneth it, and saith, `My son's coat! an evil beast hath devoured him; torn -- torn is Joseph!'

И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34 A nd Jacob rendeth his raiment, and putteth sackcloth on his loins, and becometh a mourner for his son many days,

И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 a nd all his sons and all his daughters rise to comfort him, and he refuseth to comfort himself, and saith, `For -- I go down mourning unto my son, to Sheol,' and his father weepeth for him.

И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 A nd the Medanites have sold him unto Egypt, to Potiphar, a eunuch of Pharaoh, head of the executioners.

А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.