1 ` Hear, Israel, thou art passing over to-day the Jordan, to go in to possess nations greater and mightier than thyself; cities great and fenced in the heavens;

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Иордан за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 a people great and tall, sons of Anakim, whom thou -- thou hast known, (and thou -- thou hast heard: Who doth station himself before sons of Anak?)

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 a nd thou hast known to-day, that Jehovah thy God He who is passing over before thee -- a fire consuming; He doth destroy them, and He doth humble them before thee, and thou hast dispossessed them, and destroyed them hastily, as Jehovah hath spoken to thee.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 ` Thou dost not speak in thy heart (in Jehovah thy God's driving them away from before thee), saying, For my righteousness hath Jehovah brought me in to possess this land, seeing for the wickedness of these nations is Jehovah dispossessing them from thy presence;

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като си казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 n ot for thy righteousness, and for the uprightness of thy heart, art thou going in to possess their land; but for the wickedness of these nations is Jehovah thy God dispossessing them from before thee; and in order to establish the word which Jehovah hath sworn to thy fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob;

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 a nd thou hast known, that not for thy righteousness is Jehovah thy God giving to thee this good land to possess it, for a people stiff of neck thou.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 ` Remember -- do not forget -- that which thou hast made Jehovah thy God wroth in the wilderness; even from the day that thou hast come out of the land of Egypt till your coming in unto this place rebels ye have been with Jehovah;

Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 e ven in Horeb ye have made Jehovah wroth, and Jehovah sheweth Himself angry against you -- to destroy you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 ` In my going up into the mount to receive the tables of stone (tables of the covenant which Jehovah hath made with you), and I abide in the mount forty days and forty nights; bread I have not eaten, and water I have not drunk;

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 a nd Jehovah giveth unto me the two tables of stone written with the finger of God, and on them according to all the words which Jehovah hath spoken with you in the mount, out of the midst of the fire, in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте <там>, бяха <написани> на тях.

11 ` And it cometh to pass, at the end of forty days and forty nights, Jehovah hath given unto me the two tables of stone -- tables of the covenant,

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 a nd Jehovah saith unto me, Rise, go down, hasten from this, for thy people hath done corruptly, whom thou hast brought out of Egypt; they have turned aside hastily out of the way which I have commanded them -- they have made to themselves a molten thing!

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол.

13 ` And Jehovah speaketh unto me, saying, I have seen this people, and lo, a people stiff of neck it;

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 d esist from Me, and I destroy them, and blot out their name from under the heavens, and I make thee become a nation more mighty and numerous than it.

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 ` And I turn, and come down from the mount, and the mount is burning with fire, and the two tables of the covenant on my two hands,

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 a nd I see, and lo, ye have sinned against Jehovah your God; ye have made to yourselves a molten calf; ye have turned aside hastily out of the way which Jehovah hath commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 ` And I lay hold on the two tables, and cast them out of my two hands, and break them before your eyes,

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 a nd I throw myself before Jehovah, as at first, forty days and forty nights; bread I have not eaten, and water I have not drunk, because of all your sins which ye have sinned, by doing the evil thing in the eyes of Jehovah, to make Him angry.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 ` For I have been afraid because of the anger and the fury with which Jehovah hath been wroth against you, to destroy you; and Jehovah doth hearken unto me also at this time.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша.

20 ` And with Aaron hath Jehovah shewed himself very angry, to destroy him, and I pray also for Aaron at that time;

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 a nd your sin, which ye have made -- the calf -- I have taken, and I burn it with fire, and beat it, grinding well till that it small as dust, and I cast its dust unto the brook which is going down out of the mount.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 ` And in Taberah, and in Massah, and in Kibroth-Hattaavah, ye have been making Jehovah wroth:

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 a nd in Jehovah's sending you from Kadesh-Barnea, saying, Go up, and possess the land which I have given to you, then ye provoke the mouth of Jehovah your God, and have not given credence to Him, nor hearkened to His voice;

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 r ebels ye have been with Jehovah from the day of my knowing you.

От <първия> ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 ` And I throw myself before Jehovah, the forty days and the forty nights, as I had thrown myself, for Jehovah hath said -- to destroy you;

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 a nd I pray unto Jehovah, and say, Lord Jehovah, destroy not Thy people, and Thine inheritance, whom Thou hast ransomed in Thy greatness; whom Thou hast brought out of Egypt with a strong hand;

Молех се Господу, като казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 b e mindful of Thy servants, of Abraham, of Isaac, and of Jacob, turn not unto the stiffness of this people, and unto its wickedness, and unto its sin;

Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 l est the land say from which Thou hast brought us out, Because of Jehovah's want of ability to bring them in unto the land of which He hath spoken to them, and because of His hating them, He brought them out to put them to death in the wilderness;

да не би да рекат <жителите на> земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 a nd they Thy people, and Thine inheritance, whom Thou hast brought out by Thy great power, and by Thy stretched-out arm!

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.