1 P roverbs of Solomon, son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 F or knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 F or receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 F or giving to simple ones -- prudence, To a youth -- knowledge and discretion.

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 ( The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 F or understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 F ear of Jehovah a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8 H ear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9 F or a graceful wreath they to thy head, And chains to thy neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice thee be not willing.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, `Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,

Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 W e swallow them as Sheol -- alive, And whole -- as those going down the pit,

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 E very precious substance we find, We fill our houses spoil,

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 T hy lot thou dost cast among us, One purse is -- to all of us.'

Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet to evil do run, And they haste to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 S urely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 A nd they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 W isdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 A t the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 ` Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 T urn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 A nd ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,

То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 T hen they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 T hey have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 A nd they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 A nd whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And quiet from fear of evil!'

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.