1 A n Instruction of David, a Prayer when he is in the cave. My voice unto Jehovah, I cry, My voice unto Jehovah, I entreat grace.

(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I pour forth before Him my meditation, My distress before Him I declare.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit hath been feeble in me, Then Thou hast known my path; In the way which I walk, They have hid a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ooking on the right hand -- and seeing, And I have none recognizing; Perished hath refuge from me, There is none inquiring for my soul.

Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I have cried unto thee, O Jehovah, I have said, `Thou my refuge, My portion in the land of the living.'

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 A ttend Thou unto my loud cry, For I have become very low, Deliver Thou me from my pursuers, For they have been stronger than I.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 B ring forth from prison my soul to confess Thy name, The righteous do compass me about, When Thou conferrest benefits upon me!

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.