1 C on mi voz clamo a Jehová; Con mi voz suplico a Jehová misericordia.

(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 D elante de él expongo mi queja; Delante de él manifiesto mi angustia.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

3 C uando mi espíritu desfallece dentro de mí, tú conoces mi senda. En el camino por donde voy, me han tendido un lazo.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

4 M ira a mi diestra y observa: No hay quien me quiera conocer; No tengo refugio, ni hay quien cuide de mi vida.

Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 C lamo a ti, oh Jehová; Digo: Tú eres mi refugio, Y mi porción en la tierra de los vivientes.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 E scucha mi clamor, porque estoy muy afligido. Líbrame de los que me persiguen, porque son más fuertes que yo.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 S aca mi alma de la cárcel, para que alabe tu nombre; Me rodearán los justos, Porque tú me habrás favorecido.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.