1 ¡ Cómo ha quedado sola la ciudad populosa! La grande entre las naciones se ha quedado como viuda, La señora entre provincias ha sido hecha tributaria.

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2 S in cesar llora en la noche, y las lágrimas surcan sus mejillas. No tiene quien la consuele de entre todos sus amantes; Todos sus amigos le han traicionado, se le volvieron enemigos.

Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

3 J udá está desterrada, sujeta a opresión y a dura servidumbre; Ella habita entre las naciones, y no halla descanso; Todos sus perseguidores la alcanzaron entre las estrechuras.

Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините <му>.

4 L as calzadas de Sión están de luto, porque no hay quien venga a las fiestas solemnes; Todas sus puertas están desoladas, sus sacerdotes gimen, Sus vírgenes están afligidas, y ella está en amargura.

Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5 S us enemigos han sido puestos por cabeza, sus aborrecedores fueron prosperados, Porque Jehová la afligió por la multitud de sus transgresiones; Sus hijos salieron para la cautividad delante del enemigo.

Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

6 D esapareció de la hija de Sión toda su hermosura; Sus príncipes han venido a ser como ciervos que no hallan pasto, Y caminan sin fuerzas delante del perseguidor.

И изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

7 J erusalén, cuando cayó su pueblo en manos del enemigo y no hubo quien la ayudase, Se acordó de los días de su aflicción, y de su vida errante, Y de todos los bienes que tuvo desde los tiempos antiguos. La miraron los enemigos, y se burlaron de su ruina.

В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8 P ecado grave cometió Jerusalén, por lo cual se ha vuelto cosa impura; Todos los que la honraban la han menospreciado, porque vieron su vergüenza; Y ella suspira, y se vuelve de espaldas.

Тежко съгреши ерусалимската <дъщеря>, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

9 S u inmundicia está en sus faldas, y no se acordó de su fin; Por eso ha caído de modo tan sorprendente, y no tiene quien la consuele. Mira, oh Jehová, mi aflicción, porque el enemigo se ha engrandecido.

Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, <вика тя>, защото неприятелят се възвеличи.

10 E xtendió su mano el enemigo a todas sus cosas preciosas; Ella ha visto entrar en su santuario a las naciones De las cuales mandaste que no entrasen en tu congregación.

Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11 T odo su pueblo gime en busca de pan; Dieron por la comida todas sus cosas preciosas, para recobrar la vida. Mira, oh Jehová, y ve cómo estoy de despreciada.

Всичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът <им>; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

12 ¿ No os conmueve a cuantos pasáis por el camino? Mirad, y ved si hay un dolor como el dolor que me aflige; Porque Jehová me ha afligido en el día de su ardiente furor.

Немарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13 D esde lo alto envió fuego y lo hizo penetrar en mis huesos; Ha tendido una red a mis pies, me ha tirado hacia atrás, Me dejó desolada, y con dolor todo el día.

От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

14 E l yugo de mis rebeliones ha sido atado por su mano; Las ataduras han sido echadas sobre mi cuello; ha debilitado mis fuerzas; Me ha entregado el Señor a merced de aquellos ante quienes no podré resistir.

Нечестията ми бидоха стегнати <върху мене> като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

15 E l Señor ha desechado a todos mis valientes en medio de mí; Convocó contra mí asamblea para quebrantar a mis jóvenes; Como en un lagar ha hollado el Señor a la virgen hija de Judá.

Господ презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

16 P or esta causa lloro; mis ojos, mis ojos se deshacen en lágrimas, Porque se alejó de mí el consolador que reanima mi alma; Mis hijos están desolados, porque el enemigo prevaleció.

Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

17 S ión extendió sus manos; no tiene quien la consuele; Jehová dio mandamiento contra Jacob, que sus enemigos la cercasen; Jerusalén se ha vuelto cosa impura entre ellos.

Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

18 J ehová es justo; yo contra su palabra me rebelé. Oíd ahora, pueblos todos, y ved mi dolor; Mis doncellas y mis jóvenes fueron llevados en cautiverio.

Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19 D i voces a mis amantes, mas ellos me han engañado; Mis sacerdotes y mis ancianos perecieron en la ciudad, Cuando buscaban comida para sí con que reanimarse.

Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20 M ira, oh Jehová, estoy atribulada, mis entrañas hierven. Mi corazón se retuerce dentro de mí, porque me rebelé en gran manera. Por fuera, la espada me quita los hijos; por dentro, la muerte.

Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>.

21 O yeron cómo gemía, mas no hay consolador para mí; Todos mis enemigos han oído mi desgracia, y se alegran de lo que tú has hecho. Haz que llegue el día que has anunciado, y sean como yo.

Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22 V enga delante de ti toda su maldad, Y haz con ellos como hiciste conmigo por todas mis maldades; Porque muchos son mis gemidos, y mi corazón desfallece.

Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;