1 D espués de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 Y exclamó Job, y dijo:

Иов, проговаряйки, рече: -

3 P erezca el día en que yo nací, Y la noche en que se dijo: Un varón acaba de ser concebido.

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 S ea aquel día sombrío, Y no cuide de él Dios desde arriba, Ni resplandezca sobre él la luz.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 R eclámenlo por suyo las tinieblas y sombras de muerte; Repose sobre él un denso nublado Que lo haga horrible como día caliginoso.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Q ue aquella noche la posea la oscuridad; No sea contada entre los días del año, Ni figure en el número de los meses.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 ¡ Oh, que fuera estéril aquella noche, Que no se oyera canción alguna en ella!

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 M aldíganla los que maldicen el día, Los que se aprestan para despertar a Leviatán.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 O scurézcanse las estrellas de su alba; Espere la luz, y no llegue, Ni vea los párpados de la mañana;

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 P or cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, Ni escondió de mis ojos el sufrimiento.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 ¿ Por qué no morí yo en la matriz, O expiré al salir del vientre?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 ¿ Por qué me acogieron dos rodillas? ¿Y a qué dos pechos para que mamase?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 P ues ahora estaría yo yacente, y reposaría; Dormiría, y entonces tendría descanso,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 C on los reyes y con los consejeros de la tierra, Que edifican para sí áridos mausoleos;

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 O con los príncipes que poseían el oro, Que llenaban de plata sus casas.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 ¿ Por qué no fui enterrado secretamente como abortivo, Como los pequeñitos que nunca vieron la luz?

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 A llí los impíos dejan de perturbar, Y allí descansan los de agotadas fuerzas.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 A llí también reposan los cautivos; No oyen la voz del capataz.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 A llí están el chico y el grande, Y el esclavo está libre de su dueño.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 ¿ Por qué dar luz a un desdichado, Y vida a los de ánimo amargado,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 Q ue esperan la muerte, y no llega, Aunque la buscan más que tesoros;

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 Q ue se alegran sobremanera, Y se gozan cuando hallan el sepulcro?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 ¿ Por qué se da vida al hombre que no sabe por dónde ha de ir, Y a quien Dios ha cercado por todas partes?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 P ues mis suspiros son mi pan de cada día, Y mis gemidos corren como aguas.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 P orque el temor que me espantaba me ha sobrevenido, Y me ha acontecido lo que yo temía.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 N o he tenido tranquilidad ni calma, ni tuve reposo, Sino que me sobrevino turbación.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.