1 D espués abrió Job su boca y maldijo el día de su nacimiento.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 Y Job dijo:

Иов, проговаряйки, рече: -

3 P erezca el día en que yo nací, y la noche que dijo: “Un varón ha sido concebido.”

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 S ea ese día tinieblas, no lo tome en cuenta Dios desde lo alto, ni resplandezca sobre él la luz.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 A podérense de él tinieblas y densa oscuridad, pósese sobre él una nube, llénelo de terror la negrura del día.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Y en cuanto a aquella noche, apodérense de ella las tinieblas; que no se alegre entre los días del año, ni se cuente en el número de los meses.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 H e aquí, sea estéril aquella noche, no entren en ella gritos de júbilo.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 M aldíganla los que maldicen el día, los que están listos para despertar a Leviatán.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 O scurézcanse las estrellas de su alba; que espere la luz mas no la tenga, que tampoco vea el rayar de la aurora;

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 p orque no cerró las puertas del vientre de mi madre, ni escondió la aflicción de mis ojos.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 ¿ Por qué no morí yo al nacer, o expiré al salir del vientre ?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 ¿ Por qué me recibieron las rodillas, y para qué los pechos que me dieron de mamar?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 P orque ahora yo yacería tranquilo; dormiría, y entonces tendría descanso

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 c on los reyes y los consejeros de la tierra, que reedificaron ruinas para sí;

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 o con príncipes que tenían oro, que llenaban sus casas de plata.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 O como aborto desechado, yo no existiría, como los niños que nunca vieron la luz.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 A llí los impíos cesan de airarse, y allí reposan los cansados.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 J untos reposan los prisioneros; no oyen la voz del capataz.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 A llí están los pequeños y los grandes, y el esclavo es libre de su señor.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 ¿ Por qué se da luz al que sufre, y vida al amargado de alma;

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 a los que ansían la muerte, pero no llega, y cavan por ella más que por tesoros;

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 q ue se alegran sobremanera, y se regocijan cuando encuentran el sepulcro?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 ¿ Por qué dar luz al hombre cuyo camino está escondido, y a quien Dios ha cercado ?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 P orque al ver mi alimento salen mis gemidos, y mis clamores se derraman como agua.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 P ues lo que temo viene sobre mí, y lo que me aterroriza me sucede.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 N o tengo reposo ni estoy tranquilo, no descanso, sino que me viene turbación.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.