1 H ay un tiempo señalado para todo, y hay un tiempo para cada suceso bajo el cielo:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 t iempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 t iempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de derribar, y tiempo de edificar;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 t iempo de llorar, y tiempo de reír; tiempo de lamentarse, y tiempo de bailar;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 t iempo de lanzar piedras, y tiempo de recoger piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de rechazar el abrazo;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 t iempo de buscar, y tiempo de dar por perdido; tiempo de guardar, y tiempo de desechar;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 t iempo de rasgar, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 t iempo de amar, y tiempo de odiar; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 ¿ Qué saca el trabajador de aquello en que se afana ?

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10 H e visto la tarea que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que en ella se ocupen.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 E l ha hecho todo apropiado a su tiempo. También ha puesto la eternidad en sus corazones; sin embargo, el hombre no descubre la obra que Dios ha hecho desde el principio hasta el fin.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 S é que no hay nada mejor para ellos que regocijarse y hacer el bien en su vida;

Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

13 a demás, que todo hombre que coma y beba y vea lo bueno en todo su trabajo, eso es don de Dios.

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 S é que todo lo que Dios hace será perpetuo; no hay nada que añadirle y no hay nada que quitarle; Dios ha obrado así para que delante de El teman los hombres.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

15 L o que es, ya ha sido, y lo que será, ya fue, y Dios busca lo que ha pasado.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 A un he visto más bajo el sol: que en el lugar del derecho, está la impiedad, y en el lugar de la justicia, está la iniquidad.

Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

17 Y o dije en mi corazón: al justo como al impío juzgará Dios, porque hay un tiempo para cada cosa y para cada obra.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

18 D ije además en mi corazón en cuanto a los hijos de los hombres: Ciertamente Dios los ha probado para que vean que son sólo animales.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

19 P orque la suerte de los hijos de los hombres y la suerte de los animales es la misma: como muere el uno así muere el otro. Todos tienen un mismo aliento de vida; el hombre no tiene ventaja sobre los animales, porque todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 T odos van a un mismo lugar. Todos han salido del polvo y todos vuelven al polvo.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 ¿ Quién sabe que el aliento de vida del hombre asciende hacia arriba y el aliento de vida del animal desciende hacia abajo, a la tierra?

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 Y he visto que no hay nada mejor para el hombre que gozarse en sus obras, porque esa es su suerte. Porque ¿quién le hará ver lo que ha de suceder después de él ?

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?