1 T o everything there is a season, and a time for every matter or purpose under heaven:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 A time to be born and a time to die, a time to plant and a time to pluck up what is planted,

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 A time to kill and a time to heal, a time to break down and a time to build up,

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 A time to weep and a time to laugh, a time to mourn and a time to dance,

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 A time to cast away stones and a time to gather stones together, a time to embrace and a time to refrain from embracing,

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 A time to get and a time to lose, a time to keep and a time to cast away,

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 A time to rend and a time to sew, a time to keep silence and a time to speak,

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 A time to love and a time to hate, a time for war and a time for peace.

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 W hat profit remains for the worker from his toil?

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10 I have seen the painful labor and exertion and miserable business which God has given to the sons of men with which to exercise and busy themselves.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 H e has made everything beautiful in its time. He also has planted eternity in men’s hearts and minds, yet so that men cannot find out what God has done from the beginning to the end.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 I know that there is nothing better for them than to be glad and to get and do good as long as they live;

Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

13 A nd also that every man should eat and drink and enjoy the good of all his labor—it is the gift of God.

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 I know that whatever God does, it endures forever; nothing can be added to it nor anything taken from it. And God does it so that men will fear Him.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

15 T hat which is now already has been, and that which is to be already has been; and God seeks that which has passed by.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 M oreover, I saw under the sun that in the place of justice there was wickedness, and that in the place of righteousness wickedness was there also.

Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

17 I said in my heart, God will judge the righteous and the wicked, for there is a time for every matter and purpose and for every work.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

18 I said in my heart regarding the subject of the sons of men, God is trying (separating and sifting) them, that they may see that by themselves they are but like beasts.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

19 F or that which befalls the sons of men befalls beasts; even one thing befalls them both. As the one dies, so dies the other. Yes, they all have one breath and spirit, so that a man has no preeminence over a beast; for all is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 A ll go to one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 W ho knows the spirit of man, whether it goes upward, and the spirit of the beast, whether it goes downward to the earth?

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 S o I saw that there is nothing better than that a man should rejoice in his own works, for that is his portion. For who shall bring him back to see what will happen after he is gone?

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?