1 I n the days when the judges ruled, there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem of Judah went to sojourn in the country of Moab, he, his wife, and his two sons.

В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2 T he man’s name was Elimelech and his wife’s name was Naomi and his two sons were named Mahlon and Chilion; they were Ephrathites from Bethlehem of Judah. They went to the country of Moab and continued there.

Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3 B ut Elimelech, who Naomi’s husband, died, and she was left with her two sons.

И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4 A nd they took wives of the women of Moab; the name of the one was Orpah and the name of the other Ruth. They dwelt there about ten years;

И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5 A nd Mahlon and Chilion died also, both of them, so the woman was bereft of her two sons and her husband.

Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6 T hen she arose with her daughters-in-law to return from the country of Moab, for she had heard in Moab how the Lord had visited His people in giving them food.

След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7 S o she left the place where she was, her two daughters-in-law with her, and they started on the way back to Judah.

И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8 B ut Naomi said to her two daughters-in-law, Go, return each of you to her mother’s house. May the Lord deal kindly with you, as you have dealt with the dead and with me.

Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9 T he Lord grant that you may find a home and rest, each in the house of her husband! Then she kissed them and they wept aloud.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10 A nd they said to her, No, we will return with you to your people.

И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11 B ut Naomi said, Turn back, my daughters, why will you go with me? Have I yet sons in my womb that may become your husbands?

Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 T urn back, my daughters, go; for I am too old to have a husband. If I should say I have hope, even if I should have a husband tonight and should bear sons,

Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13 W ould you therefore wait till they were grown? Would you therefore refrain from marrying? No, my daughters; it is far more bitter for me than for you that the hand of the Lord is gone out against me.

вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14 T hen they wept aloud again; and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her.

А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15 A nd Naomi said, See, your sister-in-law has gone back to her people and to her gods; return after your sister-in-law.

Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16 A nd Ruth said, Urge me not to leave you or to turn back from following you; for where you go I will go, and where you lodge I will lodge. Your people shall be my people and your God my God.

А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17 W here you die I will die, and there will I be buried. The Lord do so to me, and more also, if anything but death parts me from you.

гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18 W hen Naomi saw that Ruth was determined to go with her, she said no more.

И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19 S o they both went on until they came to Bethlehem. And when they arrived in Bethlehem, the whole town was stirred about them, and said, Is this Naomi?

И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20 A nd she said to them, Call me not Naomi; call me Mara, for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи.

21 I went out full, but the Lord has brought me home again empty. Why call me Naomi, since the Lord has testified against me, and the Almighty has afflicted me?

Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22 S o Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, with her, who returned from the country of Moab. And they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.

Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.