1 J oram son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2 H e did evil in the sight of the Lord, but not like his father and mother; for he put away the pillar of Baal that his father had made.

Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3 Y et he clung to the sins of Jeroboam son of Nebat, which made Israel to sin; he departed not from them.

Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4 M esha king of Moab was a sheepmaster, and paid in tribute to the king of Israel 100, 000 lambs and 100, 000 rams, with the wool.

А моавският цар Миса имаше стада, и даваше <данък> на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5 B ut when Ahab died, the king of Moab rebelled against the king of Israel.

Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6 S o King Joram went out of Samaria at that time and mustered all Israel.

Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

7 A nd he sent to Jehoshaphat king of Judah, saying, The king of Moab has rebelled against me. Will you go with me to war against Moab? And he said, I will go; I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.

И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8 J oram said, Which way shall we go up? Jehoshaphat answered, The way through the Wilderness of Edom.

Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9 S o the king of Israel went with the king of Judah and the king of Edom. They made a circuit of seven days’ journey, but there was no water for the army or for the animals following them.

И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 T hen the king of Israel said, Alas! The Lord has called three kings together to be delivered into Moab’s hand!

Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 B ut Jehoshaphat said, Is there no prophet of the Lord here by whom we may inquire of the Lord? One of the king of Israel’s servants answered, Elisha son of Shaphat, who served Elijah, is here.

А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 J ehoshaphat said, The word of the Lord is with him. So Joram king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to Elisha.

И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 A nd Elisha said to the king of Israel, What have I to do with you? Go to the prophets of your father Ahab and your mother Jezebel. But the king of Israel said to him, No, for the Lord has called three kings together to be delivered into the hand of Moab.

А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

14 A nd Elisha said, As the Lord of hosts lives, before Whom I stand, surely, were it not that I respect the presence of Jehoshaphat king of Judah, I would neither look at you nor see you.

А рече Елисей: <Заклевам се в> живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 B ut now bring me a minstrel. And while the minstrel played, the hand and power of the Lord came upon.

но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 A nd he said, Thus says the Lord: Make this brook bed full of trenches.

И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 F or thus says the Lord: You shall not see wind or rain, yet that ravine shall be filled with water, so you, your cattle, and your beasts may drink.

защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 T his is but a light thing in the sight of the Lord. He will deliver the Moabites also into your hands.

Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 Y ou shall smite every fenced city and every choice city, and shall fell every good tree and stop all wells of water and mar every good piece of land with stones.

и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

20 I n the morning, when the sacrifice was offered, behold, there came water by the way of Edom, and the country was filled with water.

И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 W hen all the Moabites heard that the kings had come up to fight against them, all who were able to put on armor, young and old, gathered and drew up at the border.

А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 W hen they rose up early next morning, and the sun shone upon the water, the Moabites saw the water across from them as red as blood.

И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

23 A nd they said, This is blood; the kings have surely been fighting and have slain one another. Now then, Moab, to the spoil!

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

24 B ut when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites, so that they fled before them. And they went forward, slaying the Moabites as they went.

А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

25 T hey beat down the cities, and on every good piece of land every man cast a stone, covering it. And they stopped all the springs of water and felled all the good trees, until only the stones of Kir-hareseth were left standing, and the slingers surrounded and took it.

И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

26 A nd when the king of Moab saw that the battle was against him, he took with him 700 swordsmen to break through to the king of Edom, but they could not.

И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27 T hen he took his eldest son, who was to reign in his stead, and offered him for a burnt offering on the wall. And there was great indignation, wrath, and bitterness against Israel; and they withdrew from and returned to their own land.

Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.