1 T hen Joseph could not restrain himself before all those who stood by him, and he called out, Cause every man to go out from me! So no one stood there with Joseph while he made himself known to his brothers.

Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

2 A nd he wept and sobbed aloud, and the Egyptians heard it, and the household of Pharaoh heard about it.

И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

3 A nd Joseph said to his brothers, I am Joseph! Is my father still alive? And his brothers could not reply, for they were distressingly disturbed and dismayed at his presence.

И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

4 A nd Joseph said to his brothers, Come near to me, I pray you. And they did so. And he said, I am Joseph your brother, whom you sold into Egypt!

Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

5 B ut now, do not be distressed and disheartened or vexed and angry with yourselves because you sold me here, for God sent me ahead of you to preserve life.

Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

6 F or these two years the famine has been in the land, and there are still five years more in which there will be neither plowing nor harvest.

Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

7 G od sent me before you to preserve for you a posterity and to continue a remnant on the earth, to save your lives by a great escape and save for you many survivors.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

8 S o now it was not you who sent me here, but God; and He has made me a father to Pharaoh and lord of all his house and ruler over all the land of Egypt.

И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

9 H urry and go up to my father and tell him, Your son Joseph says this to you: God has put me in charge of all Egypt. Come down to me; do not delay.

Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Y ou will live in the land of Goshen, and you will be close to me—you and your children and your grandchildren, your flocks, your herds, and all you have.

Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

11 A nd there I will sustain and provide for you, so that you and your household and all that are yours may not come to poverty and want, for there are yet five years of famine.

Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

12 N ow notice! Your own eyes and the eyes of my brother Benjamin can see that I am talking to you personally.

И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

13 A nd you shall tell my father of all my glory in Egypt and of all that you have seen; and you shall hurry and bring my father down here.

И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

14 A nd he fell on his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept on his neck.

Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 M oreover, he kissed all his brothers and wept upon them; and after that his brothers conversed with him.

И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

16 W hen the report was heard in Pharaoh’s house that Joseph’s brothers had come, it pleased Pharaoh and his servants well.

И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

17 A nd Pharaoh said to Joseph, Tell your brothers this: Load your animals and return to the land of Canaan,

И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 A nd get your father and your households and come to me. And I will give you the best in the land of Egypt and you will live on the fat of the land.

И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

19 Y ou therefore command them, saying, You do this: take wagons from the land of Egypt for your little ones and for your wives, and bring your father and come.

А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

20 A lso do not look with regret or concern upon your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.

При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 A nd the sons of Israel did so; and Joseph gave them wagons, as the order of Pharaoh permitted, and gave them provisions for the journey.

И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 T o each of them he gave changes of raiment, but to Benjamin he gave 300 pieces of silver and five changes of raiment.

На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 A nd to his father he sent as follows: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten she-donkeys laden with grain, bread, and nourishing food and provision for his father on the way.

И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 S o he sent his brothers away, and they departed, and he said to them, See that you do not disagree (get excited, quarrel) along the road.

Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

25 S o they went up out of Egypt and came into the land of Canaan to Jacob their father,

И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

26 A nd they said to him, Joseph is still alive! And he is governor over all the land of Egypt! And Jacob’s heart began to stop beating and fainted, for he did not believe them.

И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

27 B ut when they told him all the words of Joseph which he had said to them, and when he saw the wagons which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob their father revived.

Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

28 A nd Israel said, It is enough! Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.

И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.