1 B ut David said in his heart, I shall now perish one day by the hand of Saul. There is nothing better for me than that I should escape into the land of the Philistines. Then Saul will despair of seeking me any more within the borders of Israel, and I shall escape out of his hand.

Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка: няма по-добро за мене отколкото да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчая и няма вече да ме търси по всичките предели на Израиля; така ще се отърва от ръката му.

2 S o David arose and went over with the 600 men who were with him to Achish son of Maoch, king of Gath.

Затова, Давид стана с шестте стотин мъже, които бяха с него и отиде при гетския цар Анхуса Маоховия син.

3 A nd David dwelt with Achish at Gath, he and his men, every man with his household, and David with his two wives, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail the Carmelitess, Nabal’s widow.

И Давид остана да живее при Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноам, и кармилката Авигея, Наваловата жена.

4 W hen it was told Saul that David had fled to Gath, he sought for him no more.

И когато известиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси вече.

5 A nd David said to Achish, If I have now found favor in your eyes, let me be given a place to dwell in some country town; for why should your servant live in the royal city with you?

И Давид каза на Анхуса: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове, да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

6 T hen Achish gave David the town of Ziklag that day. Therefore Ziklag belongs to the kings of Judah to this day.

И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова, Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

7 T he time David dwelt in the Philistines’ country was a year and four months.

А времето, което Давид прекара в земята на филистимците бе една година и четири месеца.

8 N ow David and his men went up and made attacks on the Geshurites, Girzites, and Amalekites. For from of old those nations inhabited the land, as one goes to Shur even to the land of Egypt.

И Давид и мъжете му възлязоха та нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те бяха жителите на земята от старо време), до Сур и дори до Египетската земя.

9 A nd David smote the land and left neither man nor woman alive, and took away the sheep, oxen, donkeys, camels, and the apparel, and returned to Achish.

Давид опустошаваше земята, и не оставаше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овци, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса.

10 A chish would ask, Against whom have you made a raid today? And David would reply, Against the South (Negeb) of Judah, or of the Jerahmeelites, or of the Kenites.

И Анхус казваше <на Давида>: Где нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда, и южната земя на ерамеилците и южната земя на кенейците.

11 A nd David saved neither man nor woman alive to bring tidings to Gath, thinking, Lest they should say about us, So did David, and so will he do as long as he dwells in the Philistines’ country.

Давид не оставаше жив ни мъж ни жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си думаше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време откак е живял във филистимската земя.

12 A nd Achish believed David, saying, He has made his people Israel utterly abhor him; so he shall be my servant always.

И Анхус вярваше на Давида, и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на людете си Израиля; затова ще ми бъде слуга за винаги.