1 A fter the uproar had ceased, Paul sent for the disciples and warned and consoled and urged and encouraged them; then he embraced them and told them farewell and set forth on his journey to Macedonia.

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 T hen after he had gone through those districts and had warned and consoled and urged and encouraged the brethren with much discourse, he came to Greece.

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

3 H aving spent three months there, when a plot was formed against him by the Jews as he was about to set sail for Syria, he resolved to go back through Macedonia.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 H e was accompanied by Sopater the son of Pyrrhus from Beroea, and by the Thessalonians Aristarchus and Secundus, and Gaius of Derbe and Timothy, and the Asians Tychicus and Trophimus.

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 T hese went on ahead and were waiting for us at Troas,

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 B ut we sailed from Philippi after the days of Unleavened Bread, and in five days we joined them at Troas, where we remained for seven days.

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 A nd on the first day of the week, when we were assembled together to break bread '> the Lord’s Supper], Paul discoursed with them, intending to leave the next morning; and he kept on with his message until midnight.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 N ow there were numerous lights in the upper room where we were assembled,

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9 A nd there was a young man named Eutychus sitting in the window. He was borne down with deep sleep as Paul kept on talking still longer, and completely overcome by sleep, he fell down from the third story and was picked up dead.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 B ut Paul went down and bent over him and embraced him, saying, Make no ado; his life is within him.

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 W hen Paul had gone back upstairs and had broken bread and eaten, and after he had talked confidentially and communed with them for a considerable time—until daybreak —he departed.

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 T hey took the youth home alive, and were not a little comforted and cheered and refreshed and encouraged.

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 B ut going on ahead to the ship, the rest of us set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for that was what he had directed, intending himself to go by land.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 S o when he met us at Assos, we took him aboard and sailed on to Mitylene.

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 A nd sailing from there, we arrived the day after at a point opposite Chios; the following day we struck across to Samos, and the next day we arrived at Miletus.

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

16 F or Paul had determined to sail on past Ephesus, lest he might have to spend time in Asia; for he was hastening on so that he might reach Jerusalem, if at all possible, by the day of Pentecost.

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 H owever, from Miletus he sent to Ephesus and summoned the elders of the church.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 A nd when they arrived he said to them: You yourselves are well acquainted with my manner of living among you from the first day that I set foot in Asia, and how I continued afterward,

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 S erving the Lord with all humility in tears and in the midst of adversity (affliction and trials) which befell me, due to the plots of the Jews;

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 H ow I did not shrink from telling you anything that was for your benefit and teaching you in public meetings and from house to house,

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 B ut constantly and earnestly I bore testimony both to Jews and Greeks, urging them to turn in repentance '> that is due] to God and to have faith in our Lord Jesus Christ '> that is due Him].

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 A nd now, you see, I am going to Jerusalem, bound by the Spirit and obligated and compelled by the spirit, not knowing what will befall me there—

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 E xcept that the Holy Spirit clearly and emphatically affirms to me in city after city that imprisonment and suffering await me.

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 B ut none of these things move me; neither do I esteem my life dear to myself, if only I may finish my course with joy and the ministry which I have obtained from the Lord Jesus, faithfully to attest to the good news (Gospel) of God’s grace (His unmerited favor, spiritual blessing, and mercy).

Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 A nd now, observe, I perceive that all of you, among whom I have gone in and out proclaiming the kingdom, will see my face no more.

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 T herefore I testify and protest to you on this day that I am clean and innocent and not responsible for the blood of any of you.

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 F or I never shrank or kept back or fell short from declaring to you the whole purpose and plan and counsel of God.

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 T ake care and be on guard for yourselves and the whole flock over which the Holy Spirit has appointed you bishops and guardians, to shepherd (tend and feed and guide) the church of the Lord or of God which He obtained for Himself with His own blood.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 I know that after I am gone, ferocious wolves will get in among you, not sparing the flock;

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 E ven from among your own selves men will come to the front who, by saying perverse (distorted and corrupt) things, will endeavor to draw away the disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 T herefore be always alert and on your guard, being mindful that for three years I never stopped night or day seriously to admonish and advise and exhort you one by one with tears.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 A nd now, I commit you to God. And I commend you to the Word of His grace. It is able to build you up and to give you inheritance among all God’s set-apart ones (those consecrated, purified, and transformed of soul).

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 I coveted no man’s silver or gold or garments.

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 Y ou yourselves know personally that these hands ministered to my own needs and those who were with me.

Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 I n everything I have pointed out to you that, by working diligently in this manner, we ought to assist the weak, being mindful of the words of the Lord Jesus, how He Himself said, It is more blessed (makes one happier and more to be envied) to give than to receive.

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 H aving spoken thus, he knelt down with them all and prayed.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 A nd they all wept freely and threw their arms around Paul’s neck and kissed him fervently and repeatedly,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 B eing especially distressed and sorrowful because he had stated that they were about to see his face no more. And they accompanied him to the ship.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.