1 A nd after the uproar was ceased, Paul called unto him the disciples, and embraced them, and departed for to go into Macedonia.

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 A nd when he had gone over those parts, and had given them much exhortation, he came into Greece,

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

3 A nd there abode three months. And when the Jews laid wait for him, as he was about to sail into Syria, he purposed to return through Macedonia.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 A nd there accompanied him into Asia Sopater of Berea; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timotheus; and of Asia, Tychicus and Trophimus.

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 T hese going before tarried for us at Troas.

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 A nd we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and came unto them to Troas in five days; where we abode seven days.

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 A nd upon the first day of the week, when the disciples came together to break bread, Paul preached unto them, ready to depart on the morrow; and continued his speech until midnight.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 A nd there were many lights in the upper chamber, where they were gathered together.

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9 A nd there sat in a window a certain young man named Eutychus, being fallen into a deep sleep: and as Paul was long preaching, he sunk down with sleep, and fell down from the third loft, and was taken up dead.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 A nd Paul went down, and fell on him, and embracing him said, Trouble not yourselves; for his life is in him.

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 W hen he therefore was come up again, and had broken bread, and eaten, and talked a long while, even till break of day, so he departed.

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 A nd they brought the young man alive, and were not a little comforted.

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 A nd we went before to ship, and sailed unto Assos, there intending to take in Paul: for so had he appointed, minding himself to go afoot.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 A nd when he met with us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 A nd we sailed thence, and came the next day over against Chios; and the next day we arrived at Samos, and tarried at Trogyllium; and the next day we came to Miletus.

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

16 F or Paul had determined to sail by Ephesus, because he would not spend the time in Asia: for he hasted, if it were possible for him, to be at Jerusalem the day of Pentecost.

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 A nd from Miletus he sent to Ephesus, and called the elders of the church.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 A nd when they were come to him, he said unto them, Ye know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you at all seasons,

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 S erving the Lord with all humility of mind, and with many tears, and temptations, which befell me by the lying in wait of the Jews:

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 A nd how I kept back nothing that was profitable unto you, but have shewed you, and have taught you publicly, and from house to house,

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 T estifying both to the Jews, and also to the Greeks, repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 A nd now, behold, I go bound in the spirit unto Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there:

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 S ave that the Holy Ghost witnesseth in every city, saying that bonds and afflictions abide me.

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 B ut none of these things move me, neither count I my life dear unto myself, so that I might finish my course with joy, and the ministry, which I have received of the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.

Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 A nd now, behold, I know that ye all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, shall see my face no more.

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 W herefore I take you to record this day, that I am pure from the blood of all men.

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 F or I have not shunned to declare unto you all the counsel of God.

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 T ake heed therefore unto yourselves, and to all the flock, over the which the Holy Ghost hath made you overseers, to feed the church of God, which he hath purchased with his own blood.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 F or I know this, that after my departing shall grievous wolves enter in among you, not sparing the flock.

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 A lso of your own selves shall men arise, speaking perverse things, to draw away disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 T herefore watch, and remember, that by the space of three years I ceased not to warn every one night and day with tears.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 A nd now, brethren, I commend you to God, and to the word of his grace, which is able to build you up, and to give you an inheritance among all them which are sanctified.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 I have coveted no man's silver, or gold, or apparel.

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 Y ea, ye yourselves know, that these hands have ministered unto my necessities, and to them that were with me.

Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 I have shewed you all things, how that so labouring ye ought to support the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, how he said, It is more blessed to give than to receive.

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 A nd when he had thus spoken, he kneeled down, and prayed with them all.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 A nd they all wept sore, and fell on Paul's neck, and kissed him,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 S orrowing most of all for the words which he spake, that they should see his face no more. And they accompanied him unto the ship.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.