1 T hen Naomi her mother in law said unto her, My daughter, shall I not seek rest for thee, that it may be well with thee?

След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

2 A nd now is not Boaz of our kindred, with whose maidens thou wast? Behold, he winnoweth barley to night in the threshingfloor.

И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

3 W ash thyself therefore, and anoint thee, and put thy raiment upon thee, and get thee down to the floor: but make not thyself known unto the man, until he shall have done eating and drinking.

Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

4 A nd it shall be, when he lieth down, that thou shalt mark the place where he shall lie, and thou shalt go in, and uncover his feet, and lay thee down; and he will tell thee what thou shalt do.

И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

5 A nd she said unto her, All that thou sayest unto me I will do.

А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.

6 A nd she went down unto the floor, and did according to all that her mother in law bade her.

И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

7 A nd when Boaz had eaten and drunk, and his heart was merry, he went to lie down at the end of the heap of corn: and she came softly, and uncovered his feet, and laid her down.

А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.

8 A nd it came to pass at midnight, that the man was afraid, and turned himself: and, behold, a woman lay at his feet.

И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.

9 A nd he said, Who art thou? And she answered, I am Ruth thine handmaid: spread therefore thy skirt over thine handmaid; for thou art a near kinsman.

И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си< ми> близък сродник.

10 A nd he said, Blessed be thou of the Lord, my daughter: for thou hast shewed more kindness in the latter end than at the beginning, inasmuch as thou followedst not young men, whether poor or rich.

А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

11 A nd now, my daughter, fear not; I will do to thee all that thou requirest: for all the city of my people doth know that thou art a virtuous woman.

И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

12 A nd now it is true that I am thy near kinsman: howbeit there is a kinsman nearer than I.

И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.

13 T arry this night, and it shall be in the morning, that if he will perform unto thee the part of a kinsman, well; let him do the kinsman's part: but if he will not do the part of a kinsman to thee, then will I do the part of a kinsman to thee, as the Lord liveth: lie down until the morning.

Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава <заклевам се> в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

14 A nd she lay at his feet until the morning: and she rose up before one could know another. And he said, Let it not be known that a woman came into the floor.

И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

15 A lso he said, Bring the vail that thou hast upon thee, and hold it. And when she held it, he measured six measures of barley, and laid it on her: and she went into the city.

Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест <мери> ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

16 A nd when she came to her mother in law, she said, Who art thou, my daughter? And she told her all that the man had done to her.

И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти <стана>, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

17 A nd she said, These six measures of barley gave he me; for he said to me, Go not empty unto thy mother in law.

Каза още: Даде ми тия шест <мери> ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

18 T hen said she, Sit still, my daughter, until thou know how the matter will fall: for the man will not be in rest, until he have finished the thing this day.

А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата <още> днес.