1 A nd he spake a parable unto them to this end, that men ought always to pray, and not to faint;

Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

2 S aying, There was in a city a judge, which feared not God, neither regarded man:

В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

3 A nd there was a widow in that city; and she came unto him, saying, Avenge me of mine adversary.

В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 A nd he would not for a while: but afterward he said within himself, Though I fear not God, nor regard man;

Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

5 Y et because this widow troubleth me, I will avenge her, lest by her continual coming she weary me.

пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

6 A nd the Lord said, Hear what the unjust judge saith.

И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

7 A nd shall not God avenge his own elect, which cry day and night unto him, though he bear long with them?

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 I tell you that he will avenge them speedily. Nevertheless when the Son of man cometh, shall he find faith on the earth?

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

9 A nd he spake this parable unto certain which trusted in themselves that they were righteous, and despised others:

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10 T wo men went up into the temple to pray; the one a Pharisee, and the other a publican.

Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 T he Pharisee stood and prayed thus with himself, God, I thank thee, that I am not as other men are, extortioners, unjust, adulterers, or even as this publican.

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12 I fast twice in the week, I give tithes of all that I possess.

Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

13 A nd the publican, standing afar off, would not lift up so much as his eyes unto heaven, but smote upon his breast, saying, God be merciful to me a sinner.

А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

14 I tell you, this man went down to his house justified rather than the other: for every one that exalteth himself shall be abased; and he that humbleth himself shall be exalted.

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15 A nd they brought unto him also infants, that he would touch them: but when his disciples saw it, they rebuked them.

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

16 B ut Jesus called them unto him, and said, Suffer little children to come unto me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.

Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 V erily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child shall in no wise enter therein.

Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18 A nd a certain ruler asked him, saying, Good Master, what shall I do to inherit eternal life?

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

19 A nd Jesus said unto him, Why callest thou me good? none is good, save one, that is, God.

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20 T hou knowest the commandments, Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not bear false witness, Honour thy father and thy mother.

Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

21 A nd he said, All these have I kept from my youth up.

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 N ow when Jesus heard these things, he said unto him, Yet lackest thou one thing: sell all that thou hast, and distribute unto the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

23 A nd when he heard this, he was very sorrowful: for he was very rich.

И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

24 A nd when Jesus saw that he was very sorrowful, he said, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!

И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

25 F or it is easier for a camel to go through a needle's eye, than for a rich man to enter into the kingdom of God.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 A nd they that heard it said, Who then can be saved?

А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27 A nd he said, The things which are impossible with men are possible with God.

А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28 T hen Peter said, Lo, we have left all, and followed thee.

А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29 A nd he said unto them, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or parents, or brethren, or wife, or children, for the kingdom of God's sake,

А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30 W ho shall not receive manifold more in this present time, and in the world to come life everlasting.

който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31 T hen he took unto him the twelve, and said unto them, Behold, we go up to Jerusalem, and all things that are written by the prophets concerning the Son of man shall be accomplished.

И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

32 F or he shall be delivered unto the Gentiles, and shall be mocked, and spitefully entreated, and spitted on:

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 A nd they shall scourge him, and put him to death: and the third day he shall rise again.

и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 A nd they understood none of these things: and this saying was hid from them, neither knew they the things which were spoken.

Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35 A nd it came to pass, that as he was come nigh unto Jericho, a certain blind man sat by the way side begging:

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 A nd hearing the multitude pass by, he asked what it meant.

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37 A nd they told him, that Jesus of Nazareth passeth by.

И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 A nd he cried, saying, Jesus, thou son of David, have mercy on me.

Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39 A nd they which went before rebuked him, that he should hold his peace: but he cried so much the more, Thou son of David, have mercy on me.

А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40 A nd Jesus stood, and commanded him to be brought unto him: and when he was come near, he asked him,

И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

41 S aying, What wilt thou that I shall do unto thee? And he said, Lord, that I may receive my sight.

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

42 A nd Jesus said unto him, Receive thy sight: thy faith hath saved thee.

Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 A nd immediately he received his sight, and followed him, glorifying God: and all the people, when they saw it, gave praise unto God.

И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.