1 T hen Jesus six days before the passover came to Bethany, where Lazarus was, which had been dead, whom he raised from the dead.

А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 T here they made him a supper; and Martha served: but Lazarus was one of them that sat at the table with him.

Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 T hen took Mary a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair: and the house was filled with the odour of the ointment.

Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 T hen saith one of his disciples, Judas Iscariot, Simon's son, which should betray him,

Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 W hy was not this ointment sold for three hundred pence, and given to the poor?

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 T his he said, not that he cared for the poor; but because he was a thief, and had the bag, and bare what was put therein.

А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

7 T hen said Jesus, Let her alone: against the day of my burying hath she kept this.

Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 F or the poor always ye have with you; but me ye have not always.

Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

9 M uch people of the Jews therefore knew that he was there: and they came not for Jesus' sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 B ut the chief priests consulted that they might put Lazarus also to death;

А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 B ecause that by reason of him many of the Jews went away, and believed on Jesus.

защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 O n the next day much people that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 T ook branches of palm trees, and went forth to meet him, and cried, Hosanna: Blessed is the King of Israel that cometh in the name of the Lord.

взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 A nd Jesus, when he had found a young ass, sat thereon; as it is written,

А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 F ear not, daughter of Sion: behold, thy King cometh, sitting on an ass's colt.

"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 T hese things understood not his disciples at the first: but when Jesus was glorified, then remembered they that these things were written of him, and that they had done these things unto him.

Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 T he people therefore that was with him when he called Lazarus out of his grave, and raised him from the dead, bare record.

Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 F or this cause the people also met him, for that they heard that he had done this miracle.

По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 T he Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.

За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 A nd there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast:

А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 T he same came therefore to Philip, which was of Bethsaida of Galilee, and desired him, saying, Sir, we would see Jesus.

Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 P hilip cometh and telleth Andrew: and again Andrew and Philip tell Jesus.

Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 A nd Jesus answered them, saying, The hour is come, that the Son of man should be glorified.

А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 V erily, verily, I say unto you, Except a corn of wheat fall into the ground and die, it abideth alone: but if it die, it bringeth forth much fruit.

Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 H e that loveth his life shall lose it; and he that hateth his life in this world shall keep it unto life eternal.

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 I f any man serve me, let him follow me; and where I am, there shall also my servant be: if any man serve me, him will my Father honour.

Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 N ow is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour: but for this cause came I unto this hour.

Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 F ather, glorify thy name. Then came there a voice from heaven, saying, I have both glorified it, and will glorify it again.

Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 T he people therefore, that stood by, and heard it, said that it thundered: others said, An angel spake to him.

На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 J esus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.

Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 N ow is the judgment of this world: now shall the prince of this world be cast out.

Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 A nd I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto me.

И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 T his he said, signifying what death he should die.

А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 T he people answered him, We have heard out of the law that Christ abideth for ever: and how sayest thou, The Son of man must be lifted up? who is this Son of man?

Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 T hen Jesus said unto them, Yet a little while is the light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you: for he that walketh in darkness knoweth not whither he goeth.

Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 W hile ye have light, believe in the light, that ye may be the children of light. These things spake Jesus, and departed, and did hide himself from them.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 B ut though he had done so many miracles before them, yet they believed not on him:

Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 T hat the saying of Esaias the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? and to whom hath the arm of the Lord been revealed?

за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 T herefore they could not believe, because that Esaias said again,

Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 H e hath blinded their eyes, and hardened their heart; that they should not see with their eyes, nor understand with their heart, and be converted, and I should heal them.

"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 T hese things said Esaias, when he saw his glory, and spake of him.

Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 N evertheless among the chief rulers also many believed on him; but because of the Pharisees they did not confess him, lest they should be put out of the synagogue:

Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 F or they loved the praise of men more than the praise of God.

защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 J esus cried and said, He that believeth on me, believeth not on me, but on him that sent me.

А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 A nd he that seeth me seeth him that sent me.

И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 I am come a light into the world, that whosoever believeth on me should not abide in darkness.

Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 A nd if any man hear my words, and believe not, I judge him not: for I came not to judge the world, but to save the world.

И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 H e that rejecteth me, and receiveth not my words, hath one that judgeth him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.

Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 F or I have not spoken of myself; but the Father which sent me, he gave me a commandment, what I should say, and what I should speak.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 A nd I know that his commandment is life everlasting: whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.

И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.