1 W hen the morning was come, all the chief priests and elders of the people took counsel against Jesus to put him to death:

А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

2 A nd when they had bound him, they led him away, and delivered him to Pontius Pilate the governor.

И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

3 T hen Judas, which had betrayed him, when he saw that he was condemned, repented himself, and brought again the thirty pieces of silver to the chief priests and elders,

Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

4 S aying, I have sinned in that I have betrayed the innocent blood. And they said, What is that to us? see thou to that.

Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

5 A nd he cast down the pieces of silver in the temple, and departed, and went and hanged himself.

И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

6 A nd the chief priests took the silver pieces, and said, It is not lawful for to put them into the treasury, because it is the price of blood.

А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7 A nd they took counsel, and bought with them the potter's field, to bury strangers in.

И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

8 W herefore that field was called, The field of blood, unto this day.

Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.

9 T hen was fulfilled that which was spoken by Jeremy the prophet, saying, And they took the thirty pieces of silver, the price of him that was valued, whom they of the children of Israel did value;

Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,

10 A nd gave them for the potter's field, as the Lord appointed me.

и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

11 A nd Jesus stood before the governor: and the governor asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And Jesus said unto him, Thou sayest.

А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

12 A nd when he was accused of the chief priests and elders, he answered nothing.

И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 T hen said Pilate unto him, Hearest thou not how many things they witness against thee?

Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

14 A nd he answered him to never a word; insomuch that the governor marvelled greatly.

Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

15 N ow at that feast the governor was wont to release unto the people a prisoner, whom they would.

А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 A nd they had then a notable prisoner, called Barabbas.

А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

17 T herefore when they were gathered together, Pilate said unto them, Whom will ye that I release unto you? Barabbas, or Jesus which is called Christ?

И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

18 F or he knew that for envy they had delivered him.

(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

19 W hen he was set down on the judgment seat, his wife sent unto him, saying, Have thou nothing to do with that just man: for I have suffered many things this day in a dream because of him.

При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

20 B ut the chief priests and elders persuaded the multitude that they should ask Barabbas, and destroy Jesus.

А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

21 T he governor answered and said unto them, Whether of the twain will ye that I release unto you? They said, Barabbas.

Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

22 P ilate saith unto them, What shall I do then with Jesus which is called Christ? They all say unto him, Let him be crucified.

Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

23 A nd the governor said, Why, what evil hath he done? But they cried out the more, saying, Let him be crucified.

А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

24 W hen Pilate saw that he could prevail nothing, but that rather a tumult was made, he took water, and washed his hands before the multitude, saying, I am innocent of the blood of this just person: see ye to it.

И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

25 T hen answered all the people, and said, His blood be on us, and on our children.

И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.

26 T hen released he Barabbas unto them: and when he had scourged Jesus, he delivered him to be crucified.

Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27 T hen the soldiers of the governor took Jesus into the common hall, and gathered unto him the whole band of soldiers.

Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28 A nd they stripped him, and put on him a scarlet robe.

И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

29 A nd when they had platted a crown of thorns, they put it upon his head, and a reed in his right hand: and they bowed the knee before him, and mocked him, saying, Hail, King of the Jews!

И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30 A nd they spit upon him, and took the reed, and smote him on the head.

И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31 A nd after that they had mocked him, they took the robe off from him, and put his own raiment on him, and led him away to crucify him.

И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

32 A nd as they came out, they found a man of Cyrene, Simon by name: him they compelled to bear his cross.

А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 A nd when they were come unto a place called Golgotha, that is to say, a place of a skull,

И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

34 T hey gave him vinegar to drink mingled with gall: and when he had tasted thereof, he would not drink.

дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

35 A nd they crucified him, and parted his garments, casting lots: that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, They parted my garments among them, and upon my vesture did they cast lots.

И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

36 A nd sitting down they watched him there;

И седяха да Го пазят там.

37 A nd set up over his head his accusation written, This Is Jesus The King Of The Jews.

И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.

38 T hen were there two thieves crucified with him, one on the right hand, and another on the left.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

39 A nd they that passed by reviled him, wagging their heads,

А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

40 A nd saying, Thou that destroyest the temple, and buildest it in three days, save thyself. If thou be the Son of God, come down from the cross.

Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

41 L ikewise also the chief priests mocking him, with the scribes and elders, said,

Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

42 H e saved others; himself he cannot save. If he be the King of Israel, let him now come down from the cross, and we will believe him.

Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

43 H e trusted in God; let him deliver him now, if he will have him: for he said, I am the Son of God.

Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

44 T he thieves also, which were crucified with him, cast the same in his teeth.

Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

45 N ow from the sixth hour there was darkness over all the land unto the ninth hour.

А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

46 A nd about the ninth hour Jesus cried with a loud voice, saying, Eli, Eli, lama sabachthani? that is to say, My God, my God, why hast thou forsaken me?

А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 S ome of them that stood there, when they heard that, said, This man calleth for Elias.

Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

48 A nd straightway one of them ran, and took a spunge, and filled it with vinegar, and put it on a reed, and gave him to drink.

И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

49 T he rest said, Let be, let us see whether Elias will come to save him.

А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 J esus, when he had cried again with a loud voice, yielded up the ghost.

А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 A nd, behold, the veil of the temple was rent in twain from the top to the bottom; and the earth did quake, and the rocks rent;

И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 A nd the graves were opened; and many bodies of the saints which slept arose,

гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

53 A nd came out of the graves after his resurrection, and went into the holy city, and appeared unto many.

(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

54 N ow when the centurion, and they that were with him, watching Jesus, saw the earthquake, and those things that were done, they feared greatly, saying, Truly this was the Son of God.

А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

55 A nd many women were there beholding afar off, which followed Jesus from Galilee, ministering unto him:

Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

56 A mong which was Mary Magdalene, and Mary the mother of James and Joses, and the mother of Zebedees children.

между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

57 W hen the even was come, there came a rich man of Arimathaea, named Joseph, who also himself was Jesus' disciple:

И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58 H e went to Pilate, and begged the body of Jesus. Then Pilate commanded the body to be delivered.

Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да <му> се даде.

59 A nd when Joseph had taken the body, he wrapped it in a clean linen cloth,

Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60 A nd laid it in his own new tomb, which he had hewn out in the rock: and he rolled a great stone to the door of the sepulchre, and departed.

и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

61 A nd there was Mary Magdalene, and the other Mary, sitting over against the sepulchre.

А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 N ow the next day, that followed the day of the preparation, the chief priests and Pharisees came together unto Pilate,

И на следващия ден, който бе <денят> след приготовлението <за празника>, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

63 S aying, Sir, we remember that that deceiver said, while he was yet alive, After three days I will rise again.

Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

64 C ommand therefore that the sepulchre be made sure until the third day, lest his disciples come by night, and steal him away, and say unto the people, He is risen from the dead: so the last error shall be worse than the first.

Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 P ilate said unto them, Ye have a watch: go your way, make it as sure as ye can.

Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете< Го> както знаете.

66 S o they went, and made the sepulchre sure, sealing the stone, and setting a watch.

Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с <помощта> на стражата.