1 A nd certain men which came down from Judaea taught the brethren, and said, Except ye be circumcised after the manner of Moses, ye cannot be saved.

А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

2 W hen therefore Paul and Barnabas had no small dissension and disputation with them, they determined that Paul and Barnabas, and certain other of them, should go up to Jerusalem unto the apostles and elders about this question.

И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 A nd being brought on their way by the church, they passed through Phenice and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles: and they caused great joy unto all the brethren.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

4 A nd when they were come to Jerusalem, they were received of the church, and of the apostles and elders, and they declared all things that God had done with them.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 B ut there rose up certain of the sect of the Pharisees which believed, saying, That it was needful to circumcise them, and to command them to keep the law of Moses.

Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

6 A nd the apostles and elders came together for to consider of this matter.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

7 A nd when there had been much disputing, Peter rose up, and said unto them, Men and brethren, ye know how that a good while ago God made choice among us, that the Gentiles by my mouth should hear the word of the gospel, and believe.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 A nd God, which knoweth the hearts, bare them witness, giving them the Holy Ghost, even as he did unto us;

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 A nd put no difference between us and them, purifying their hearts by faith.

и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 N ow therefore why tempt ye God, to put a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 B ut we believe that through the grace of the Lord Jesus Christ we shall be saved, even as they.

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 T hen all the multitude kept silence, and gave audience to Barnabas and Paul, declaring what miracles and wonders God had wrought among the Gentiles by them.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 A nd after they had held their peace, James answered, saying, Men and brethren, hearken unto me:

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

14 S imeon hath declared how God at the first did visit the Gentiles, to take out of them a people for his name.

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

15 A nd to this agree the words of the prophets; as it is written,

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 A fter this I will return, and will build again the tabernacle of David, which is fallen down; and I will build again the ruins thereof, and I will set it up:

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 T hat the residue of men might seek after the Lord, and all the Gentiles, upon whom my name is called, saith the Lord, who doeth all these things.

За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 K nown unto God are all his works from the beginning of the world.

Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

19 W herefore my sentence is, that we trouble not them, which from among the Gentiles are turned to God:

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 B ut that we write unto them, that they abstain from pollutions of idols, and from fornication, and from things strangled, and from blood.

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

21 F or Moses of old time hath in every city them that preach him, being read in the synagogues every sabbath day.

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 T hen pleased it the apostles and elders with the whole church, to send chosen men of their own company to Antioch with Paul and Barnabas; namely, Judas surnamed Barsabas and Silas, chief men among the brethren:

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

23 A nd they wrote letters by them after this manner; The apostles and elders and brethren send greeting unto the brethren which are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia.

И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 F orasmuch as we have heard, that certain which went out from us have troubled you with words, subverting your souls, saying, Ye must be circumcised, and keep the law: to whom we gave no such commandment:

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви,, без да са приели заповед от нас,

25 I t seemed good unto us, being assembled with one accord, to send chosen men unto you with our beloved Barnabas and Paul,

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 M en that have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 W e have sent therefore Judas and Silas, who shall also tell you the same things by mouth.

И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 F or it seemed good to the Holy Ghost, and to us, to lay upon you no greater burden than these necessary things;

Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 T hat ye abstain from meats offered to idols, and from blood, and from things strangled, and from fornication: from which if ye keep yourselves, ye shall do well. Fare ye well.

да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

30 S o when they were dismissed, they came to Antioch: and when they had gathered the multitude together, they delivered the epistle:

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.

31 W hich when they had read, they rejoiced for the consolation.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.

32 A nd Judas and Silas, being prophets also themselves, exhorted the brethren with many words, and confirmed them.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

33 A nd after they had tarried there a space, they were let go in peace from the brethren unto the apostles.

И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 N otwithstanding it pleased Silas to abide there still.

35 P aul also and Barnabas continued in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also.

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

36 A nd some days after Paul said unto Barnabas, Let us go again and visit our brethren in every city where we have preached the word of the Lord, and see how they do.

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

37 A nd Barnabas determined to take with them John, whose surname was Mark.

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

38 B ut Paul thought not good to take him with them, who departed from them from Pamphylia, and went not with them to the work.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 A nd the contention was so sharp between them, that they departed asunder one from the other: and so Barnabas took Mark, and sailed unto Cyprus;

И тъй, възникна разпра, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

40 A nd Paul chose Silas, and departed, being recommended by the brethren unto the grace of God.

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

41 A nd he went through Syria and Cilicia, confirming the churches.

И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.