1 M y breath is corrupt, my days are extinct, the graves are ready for me.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 A re there not mockers with me? and doth not mine eye continue in their provocation?

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 L ay down now, put me in a surety with thee; who is he that will strike hands with me?

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 F or thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt them.

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 H e that speaketh flattery to his friends, even the eyes of his children shall fail.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 H e hath made me also a byword of the people; and aforetime I was as a tabret.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 M ine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 U pright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 T he righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 B ut as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find one wise man among you.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 M y days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 T hey change the night into day: the light is short because of darkness.

Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 I f I wait, the grave is mine house: I have made my bed in the darkness.

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 I have said to corruption, Thou art my father: to the worm, Thou art my mother, and my sister.

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 A nd where is now my hope? as for my hope, who shall see it?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 T hey shall go down to the bars of the pit, when our rest together is in the dust.

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.