1 L ord, thou hast been our dwelling place in all generations.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 B efore the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 T hou turnest man to destruction; and sayest, Return, ye children of men.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 F or a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 T hou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning they are like grass which groweth up.

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 I n the morning it flourisheth, and groweth up; in the evening it is cut down, and withereth.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 F or we are consumed by thine anger, and by thy wrath are we troubled.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 T hou hast set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 F or all our days are passed away in thy wrath: we spend our years as a tale that is told.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 T he days of our years are threescore years and ten; and if by reason of strength they be fourscore years, yet is their strength labour and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 W ho knoweth the power of thine anger? even according to thy fear, so is thy wrath.

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 S o teach us to number our days, that we may apply our hearts unto wisdom.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 R eturn, O Lord, how long? and let it repent thee concerning thy servants.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 O satisfy us early with thy mercy; that we may rejoice and be glad all our days.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 M ake us glad according to the days wherein thou hast afflicted us, and the years wherein we have seen evil.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 L et thy work appear unto thy servants, and thy glory unto their children.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 A nd let the beauty of the Lord our God be upon us: and establish thou the work of our hands upon us; yea, the work of our hands establish thou it.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.