1 ( Ein Gebet Mose's, des Mannes Gottes.) HERR, Gott, du bist unsre Zuflucht für und für.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 E he denn die Berge wurden und die Erde und die Welt geschaffen wurden, bist du, Gott, von Ewigkeit zu Ewigkeit,

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 d er du die Menschen lässest sterben und sprichst: Kommt wieder, Menschenkinder!

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 D enn tausend Jahre sind vor dir wie der Tag, der gestern vergangen ist, und wie eine Nachtwache.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 D u lässest sie dahinfahren wie einen Strom; sie sind wie ein Schlaf, gleichwie ein Gras, das doch bald welk wird,

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 d as da frühe blüht und bald welk wird und des Abends abgehauen wird und verdorrt.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 D as macht dein Zorn, daß wir so vergehen, und dein Grimm, daß wir so plötzlich dahinmüssen.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 D enn unsere Missetaten stellst du vor dich, unsre unerkannte Sünde ins Licht vor deinem Angesicht.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 D arum fahren alle unsere Tage dahin durch deinen Zorn; wir bringen unsre Jahre zu wie ein Geschwätz.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 U nser Leben währet siebzig Jahre, und wenn's hoch kommt, so sind's achtzig Jahre, und wenn's köstlich gewesen ist, so ist es Mühe und Arbeit gewesen; denn es fährt schnell dahin, als flögen wir davon.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 W er glaubt aber, daß du so sehr zürnest, und wer fürchtet sich vor solchem deinem Grimm?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 L ehre uns bedenken, daß wir sterben müssen, auf daß wir klug werden.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 H ERR, kehre doch wieder zu uns und sei deinen Knechten gnädig!

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 F ülle uns früh mit deiner Gnade, so wollen wir rühmen und fröhlich sein unser Leben lang.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 E rfreue uns nun wieder, nachdem du uns so lange plagest, nachdem wir so lange Unglück leiden.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 Z eige deinen Knechten deine Werke und deine Ehre ihren Kindern.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 U nd der HERR, unser Gott, sei uns freundlich und fördere das Werk unsrer Hände bei uns; ja, das Werk unsrer Hände wolle er fördern!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.