1 A n den Wassern zu Babel saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 U nsere Harfen hingen wir an die Weiden, die daselbst sind.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 D enn dort hießen uns singen, die uns gefangen hielten, und in unserm Heulen fröhlich sein: "Singet uns ein Lied von Zion!"

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 W ie sollten wir des HERRN Lied singen in fremden Landen?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 V ergesse ich dein, Jerusalem, so werde ich meiner Rechten vergessen.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 M eine Zunge soll an meinem Gaumen kleben, wo ich nicht dein gedenke, wo ich nicht lasse Jerusalem meine höchste Freude sein.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 H ERR, gedenke der Kinder Edom den Tag Jerusalems, die da sagten: "Rein ab, rein ab bis auf ihren Boden!"

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 D u verstörte Tochter Babel, wohl dem, der dir vergilt, wie du uns getan hast!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 W ohl dem, der deine jungen Kinder nimmt und zerschmettert sie an dem Stein!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!