1 J UNTO á los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sión.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 S obre los sauces en medio de ella Colgamos nuestras arpas.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Y los que allí nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo:

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 C antadnos algunos de los himnos de Sión. ¿Cómo cantaremos canción de Jehová En tierra de extraños?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 S i me olvidare de ti, oh Jerusalem, Mi diestra sea olvidada.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 M i lengua se pegue á mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no ensalzare á Jerusalem Como preferente asunto de mi alegría.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 A cuérdate, oh Jehová, de los hijos de Edom En el día de Jerusalem; Quienes decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 H ija de Babilonia destruída, Bienaventurado el que te diere el pago De lo que tú nos hiciste.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 B ienaventurado el que tomará y estrellará tus niños Contra las piedras.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!