1 B y rivers of Babylon -- There we did sit, Yea, we wept when we remembered Zion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 O n willows in its midst we hung our harps.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 F or there our captors asked us the words of a song, And our spoilers -- joy: `Sing ye to us of a song of Zion.'

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow do we sing the song of Jehovah, On the land of a stranger?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 I f I forget thee, O Jerusalem, my right hand forgetteth!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 M y tongue doth cleave to my palate, If I do not remember thee, If I do not exalt Jerusalem above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 R emember, Jehovah, for the sons of Edom, The day of Jerusalem, Those saying, `Rase, rase to its foundation!'

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 O daughter of Babylon, O destroyed one, O the happiness of him who repayeth to thee thy deed, That thou hast done to us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 O the happiness of him who doth seize, And hath dashed thy sucklings on the rock!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!