1 A nd on the first of the sabbaths, Mary the Magdalene doth come early (there being yet darkness) to the tomb, and she seeth the stone having been taken away out of the tomb,

В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

2 s he runneth, therefore, and cometh unto Simon Peter, and unto the other disciple whom Jesus was loving, and saith to them, `They took away the Lord out of the tomb, and we have not known where they laid him.'

Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

3 P eter, therefore, went forth, and the other disciple, and they were coming to the tomb,

И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

4 a nd the two were running together, and the other disciple did run forward more quickly than Peter, and came first to the tomb,

и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

5 a nd having stooped down, seeth the linen clothes lying, yet, indeed, he entered not.

И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

6 S imon Peter, therefore, cometh, following him, and he entered into the tomb, and beholdeth the linen clothes lying,

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

7 a nd the napkin that was upon his head, not lying with the linen clothes, but apart, having been folded up, in one place;

и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

8 t hen, therefore, entered also the other disciple who came first unto the tomb, and he saw, and did believe;

Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

9 f or not yet did they know the Writing, that it behoveth him out of the dead to rise again.

Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 T he disciples therefore went away again unto their own friends,

И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 a nd Mary was standing near the tomb, weeping without; as she was weeping, then, she stooped down to the tomb, and beholdeth two messengers in white, sitting,

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

12 o ne at the head, and one at the feet, where the body of Jesus had been laid.

и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 A nd they say to her, `Woman, why dost thou weep?' she saith to them, `Because they took away my Lord, and I have not known where they laid him;'

И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

14 a nd these things having said, she turned backward, and seeth Jesus standing, and she had not known that it is Jesus.

Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 J esus saith to her, `Woman, why dost thou weep? whom dost thou seek;' she, supposing that he is the gardener, saith to him, `Sir, if thou didst carry him away, tell me where thou didst lay him, and I will take him away;'

Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

16 J esus saith to her, `Mary!' having turned, she saith to him, `Rabbouni;' that is to say, `Teacher.'

Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

17 J esus saith to her, `Be not touching me, for I have not yet ascended unto my Father; and be going on to my brethren, and say to them, I ascend unto my Father, and your Father, and to my God, and to your God.'

Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 M ary the Magdalene cometh, telling to the disciples that she hath seen the Lord, and these things he said to her.

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

19 I t being, therefore, evening, on that day, the first of the sabbaths, and the doors having been shut where the disciples were assembled, through fear of the Jews, Jesus came and stood in the midst, and saith to them, `Peace to you;'

А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 a nd this having said, he shewed them his hands and side; the disciples, therefore, rejoiced, having seen the Lord.

И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 J esus, therefore, said to them again, `Peace to you; according as the Father hath sent me, I also send you;'

И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 a nd this having said, he breathed on, and saith to them, `Receive the Holy Spirit;

И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 i f of any ye may loose the sins, they are loosed to them; if of any ye may retain, they have been retained.'

На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

24 A nd Thomas, one of the twelve, who is called Didymus, was not with them when Jesus came;

А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 t he other disciples, therefore, said to him, `We have seen the Lord;' and he said to them, `If I may not see in his hands the mark of the nails, and may put my finger to the mark of the nails, and may put my hand to his side, I will not believe.'

Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 A nd after eight days, again were his disciples within, and Thomas with them; Jesus cometh, the doors having been shut, and he stood in the midst, and said, `Peace to you!'

И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 t hen he saith to Thomas, `Bring thy finger hither, and see my hands, and bring thy hand, and put to my side, and become not unbelieving, but believing.'

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 A nd Thomas answered and said to him, `My Lord and my God;'

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 J esus saith to him, `Because thou hast seen me, Thomas, thou hast believed; happy those not having seen, and having believed.'

Исус му казва: Понеже Ме видя,, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

30 M any indeed, therefore, other signs also did Jesus before his disciples, that are not written in this book;

А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 a nd these have been written that ye may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that believing ye may have life in his name.'

А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.