1 I say, then, Did God cast away His people? let it not be! for I also am an Israelite, of the seed of Abraham, of the tribe of Benjamin:

И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 G od did not cast away His people whom He knew before; have ye not known -- in Elijah -- what the Writing saith? how he doth plead with God concerning Israel, saying,

Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

3 ` Lord, Thy prophets they did kill, and Thy altars they dug down, and I was left alone, and they seek my life;'

"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

4 b ut what saith the divine answer to him? `I left to Myself seven thousand men, who did not bow a knee to Baal.'

Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

5 S o then also in the present time a remnant according to the choice of grace there hath been;

Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

6 a nd if by grace, no more of works, otherwise the grace becometh no more grace; and if of works, it is no more grace, otherwise the work is no more work.

Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.

7 W hat then? What Israel doth seek after, this it did not obtain, and the chosen did obtain, and the rest were hardened,

Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

8 a ccording as it hath been written, `God gave to them a spirit of deep sleep, eyes not to see, and ears not to hear,' -- unto this very day,

както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

9 a nd David saith, `Let their table become for a snare, and for a trap, and for a stumbling-block, and for a recompense to them;

И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

10 l et their eyes be darkened -- not to behold, and their back do Thou always bow down.'

Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11 I say, then, Did they stumble that they might fall? let it not be! but by their fall the salvation to the nations, to arouse them to jealousy;

Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

12 a nd if the fall of them the riches of a world, and the diminution of them the riches of nations, how much more the fulness of them?

А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

13 F or to you I speak -- to the nations -- inasmuch as I am indeed an apostle of nations, my ministration I do glorify;

Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 i f by any means I shall arouse to jealousy mine own flesh, and shall save some of them,

дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

15 f or if the casting away of them a reconciliation of the world, what the reception -- if not life out of the dead?

Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

16 a nd if the first-fruit holy, the lump also; and if the root holy, the branches also.

А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

17 A nd if certain of the branches were broken off, and thou, being a wild olive tree, wast graffed in among them, and a fellow-partaker of the root and of the fatness of the olive tree didst become --

Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 d o not boast against the branches; and if thou dost boast, thou dost not bear the root, but the root thee!

не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 T hou wilt say, then, `The branches were broken off, that I might be graffed in;' right!

Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 b y unbelief they were broken off, and thou hast stood by faith; be not high-minded, but be fearing;

Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 f or if God the natural branches did not spare -- lest perhaps He also shall not spare thee.

Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 L o, then, goodness and severity of God -- upon those indeed who fell, severity; and upon thee, goodness, if thou mayest remain in the goodness, otherwise, thou also shalt be cut off.

Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 A nd those also, if they may not remain in unbelief, shall be graffed in, for God is able again to graff them in;

Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 f or if thou, out of the olive tree, wild by nature, wast cut out, and, contrary to nature, wast graffed into a good olive tree, how much rather shall they, who according to nature, be graffed into their own olive tree?

Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

25 F or I do not wish you to be ignorant, brethren, of this secret -- that ye may not be wise in your own conceits -- that hardness in part to Israel hath happened till the fulness of the nations may come in;

Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

26 a nd so all Israel shall be saved, according as it hath been written, `There shall come forth out of Sion he who is delivering, and he shall turn away impiety from Jacob,

И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 a nd this to them the covenant from Me, when I may take away their sins.'

И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

28 A s regards, indeed, the good tidings, enemies on your account; and as regards the choice -- beloved on account of the fathers;

Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29 f or unrepented of the gifts and the calling of God;

Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 f or as ye also once did not believe in God, and now did find kindness by the unbelief of these:

Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31 s o also these now did not believe, that in your kindness they also may find kindness;

също така и те сега се не покоряват

32 f or God did shut up together the whole to unbelief, that to the whole He might do kindness.

Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 O depth of riches, and wisdom and knowledge of God! how unsearchable His judgments, and untraceable His ways!

О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

34 f or who did know the mind of the Lord? or who did become His counsellor?

Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35 o r who did first give to Him, and it shall be given back to him again?

или, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"

36 b ecause of Him, and through Him, and to Him the all things; to Him the glory -- to the ages. Amen.

Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.