1 A nd it cometh to pass, after these things, that saith to Joseph, `Lo, thy father is sick;' and he taketh his two sons with him, Manasseh and Ephraim.

След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.

2 A nd declareth to Jacob, and saith, `Lo, thy son Joseph is coming unto thee;' and Israel doth strengthen himself, and sit upon the bed.

И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 A nd Jacob saith unto Joseph, `God Almighty hath appeared unto me, in Luz, in the land of Canaan, and blesseth me,

И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

4 a nd saith unto me, Lo, I am making thee fruitful, and have multiplied thee, and given thee for an assembly of peoples, and given this land to thy seed after thee, a possession age-during.

Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

5 ` And now, thy two sons, who are born to thee in the land of Egypt, before my coming unto thee to Egypt, mine they; Ephraim and Manasseh, as Reuben and Simeon they are mine;

И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

6 a nd thy family which thou hast begotten after them are thine; by the name of their brethren they are called in their inheritance.

А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.

7 ` And I -- in my coming in from Padan- Rachel hath died by me in the land of Canaan, in the way, while yet a kibrath of land to enter Ephrata, and I bury her there in the way of Ephrata, which Bethlehem.'

А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 A nd Israel seeth the sons of Joseph, and saith, `Who these?'

И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

9 a nd Joseph saith unto his father, `They my sons, whom God hath given to me in this;' and he saith, `Bring them, I pray thee, unto me, and I bless them.'

А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 A nd the eyes of Israel have been heavy from age, he is unable to see; and he bringeth them nigh unto him, and he kisseth them, and cleaveth to them;

А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

11 a nd Israel saith unto Joseph, `To see thy face I had not thought, and lo, God hath shewed me also thy seed.'

И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 A nd Joseph bringeth them out from between his knees, and boweth himself on his face to the earth;

И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

13 a nd Joseph taketh them both, Ephraim in his right hand towards Israel's left, and Manasseh in his left towards Israel's right, and bringeth nigh to him.

После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

14 A nd Israel putteth out his right hand, and placeth upon the head of Ephraim, who the younger, and his left hand upon the head of Manasseh; he hath guided his hands wisely, for Manasseh the first-born.

А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 A nd he blesseth Joseph, and saith, `God, before whom my fathers Abraham and Isaac walked habitually: God who is feeding me from my being unto this day:

И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

16 t he Messenger who is redeeming me from all evil doth bless the youths, and my name is called upon them, and the name of my fathers Abraham and Isaac; and they increase into a multitude in the midst of the land.'

ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

17 A nd Joseph seeth that his father setteth his right hand on the head of Ephraim, and it is wrong in his eyes, and he supporteth the hand of his father to turn it aside from off the head of Ephraim to the head of Manasseh;

Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

18 a nd Joseph saith unto his father, `Not so, my father, for this the first-born; set thy right hand on his head.'

И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 A nd his father refuseth, and saith, `I have known, my son, I have known; he also becometh a people, and he also is great, and yet, his young brother is greater than he, and his seed is the fulness of the nations;'

Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

20 a nd he blesseth them in that day, saying, `By thee doth Israel bless, saying, God set thee as Ephraim and as Manasseh;' and he setteth Ephraim before Manasseh.

И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

21 A nd Israel saith unto Joseph, `Lo, I am dying, and God hath been with you, and hath brought you back unto the land of your fathers;

След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 a nd I -- I have given to thee one portion above thy brethren, which I have taken out of the hand of the Amorite by my sword and by my bow.'

Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.