1 D ead flies cause a perfumer's perfume To send forth a stink; The precious by reason of wisdom -- By reason of honour -- a little folly!

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 T he heart of the wise at his right hand, And the heart of a fool at his left.

Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

3 A nd also, when he that is a fool Is walking in the way, his heart is lacking, And he hath said to every one, `He a fool.'

Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

4 I f the spirit of the ruler go up against thee, Thy place leave not, For yielding quieteth great sinners.

Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

5 T here is an evil I have seen under the sun, As an error that goeth out from the ruler,

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

6 H e hath set the fool in many high places, And the rich in a low place do sit.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 I have seen servants on horses, And princes walking as servants on the earth.

Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

8 W hoso is digging a pit falleth into it, And whoso is breaking a hedge, a serpent biteth him.

Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 W hoso is removing stones is grieved by them, Whoso is cleaving trees endangered by them.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 I f the iron hath been blunt, And he the face hath not sharpened, Then doth he increase strength, And wisdom advantageous to make right.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 I f the serpent biteth without enchantment, Then there is no advantage to a master of the tongue.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

12 W ords of the mouth of the wise gracious, And the lips of a fool swallow him up.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 T he beginning of the words of his mouth folly, And the latter end of his mouth mischievous madness.

<Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 A nd the fool multiplieth words: `Man knoweth not that which is, And that which is after him, who doth declare to him?'

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T he labour of the foolish wearieth him, In that he hath not known to go unto the city.

Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 W o to thee, O land, when thy king a youth, And thy princes do eat in the morning.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 H appy art thou, O land, When thy king a son of freemen, And thy princes do eat in due season, For might, and not for drunkenness.

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 B y slothfulness is the wall brought low, And by idleness of the hands doth the house drop.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 F or mirth they are making a feast, And wine maketh life joyful, And the silver answereth with all.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 E ven in thy mind a king revile not, And in the inner parts of thy bed-chamber Revile not the rich: For a fowl of the heavens causeth the voice to go, And a possessor of wings declareth the word.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.