1 M y soul hath been weary of my life, I leave off my talking to myself, I speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 I say unto God, `Do not condemn me, Let me know why Thou dost strive me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 I s it good for Thee that Thou dost oppress? That Thou despisest the labour of Thy hands, And on the counsel of the wicked hast shone?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 E yes of flesh hast Thou? As man seeth -- seest Thou?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 A s the days of man Thy days? Thy years as the days of a man?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 T hat Thou inquirest for mine iniquity, And for my sin seekest?

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 F or Thou knowest that I am not wicked, And there is no deliverer from Thy hand.

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 T hy hands have taken pains about me, And they make me together round about, And Thou swallowest me up!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R emember, I pray Thee, That as clay Thou hast made me, And unto dust Thou dost bring me back.

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 D ost Thou not as milk pour me out? And as cheese curdle me?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 S kin and flesh Thou dost put on me, And with bones and sinews dost fence me.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 L ife and kindness Thou hast done with me. And Thy inspection hath preserved my spirit.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 A nd these Thou hast laid up in Thy heart, I have known that this with Thee.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sinned, then Thou hast observed me, And from mine iniquity dost not acquit me,

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 I f I have done wickedly -- wo to me, And righteously -- I lift not up my head, Full of shame -- then see my affliction,

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 A nd it riseth -- as a lion Thou huntest me. And Thou turnest back -- Thou shewest Thyself wonderful in me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 T hou renewest Thy witnesses against me, And dost multiply Thine anger with me, Changes and warfare with me.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 A nd why from the womb Hast Thou brought me forth? I expire, and the eye doth not see me.

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 A s I had not been, I am, From the belly to the grave I am brought,

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease then, and put from me, And I brighten up a little,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 B efore I go, and return not, Unto a land of darkness and death-shade,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 A land of obscurity as thick darkness, Death-shade -- and no order, And the shining as thick darkness.'

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.