1 « Sono nauseato della mia vita; darò libero sfogo al mio lamento, parlando nell'amarezza dell'anima mia!

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 D irò a Dio: "Non condannarmi! Fammi sapere perché contendi con me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 T i par bene opprimere, disprezzare l'opera delle tue mani e mostrarti favorevole ai disegni dei malvagi?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 H ai tu occhi di carne, o vedi anche tu come vede l'uomo?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 S ono forse i tuoi giorni come i giorni di un mortale, i tuoi anni come i giorni di un uomo?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 p erché tu debba indagare sulla mia colpa e andare in cerca del mio peccato,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 p ur sapendo che non sono colpevole e che non c'è nessuno che mi può liberare dalla tua mano?

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 L e tue mani mi hanno fatto e plasmato tutt'insieme, ma ora vorresti distruggermi.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R icordati, ti prego, che mi hai plasmato come argilla, e che mi farai ritornare in polvere!

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 N on mi hai forse versato come il latte, e fatto coagulare come il formaggio?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 T u mi hai rivestito di pelle e di carne, e mi hai intessuto di ossa e di nervi.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 M i hai concesso vita e benevolenza, e la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 m a nascondevi queste cose nel tuo cuore; ora so che pensavi questo.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 S e pecco, tu mi tieni d'occhio e non mi lasci impunito della mia colpa.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 S e sono malvagio, guai a me! Anche se fossi giusto, non oserei alzare il capo, sazio come sono d'ignominia e vedendo la mia miseria.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 S e alzo il capo, tu mi dai la caccia come un leone, compiendo nuovamente meraviglie contro di me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 T u rinnovi i tuoi testimoni contro di me, accresci la tua ira contro di me e truppe sempre fresche mi assalgono.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 P erché dunque mi hai fatto uscire dal grembo? Fossi morto, senza che alcun occhio mi avesse visto!

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 S arei stato come se non fossi mai esistito, portato dal grembo alla tomba.

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 N on sono forse pochi i miei giorni? Smettila dunque, lasciami stare, perché possa riprendermi un po'

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 p rima che me ne vada per non tornare piú, verso la terra di tenebre e di ombra di morte,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 t erra di oscurità e di grandi tenebre di ombra di morte e senza alcun ordine dove persino la luce è come le tenebre"». Primo discorso di Zofar: Dio trascende la conoscenza dell'uomo. Invito a Giobbe a ravvedersi

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.