Giobbe 29 ~ Йов 29

picture

1 G iobbe riprese il suo discorso e disse:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 « Oh, potessi essere come nei mesi di un tempo, come nei giorni in cui Dio mi proteggeva,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 q uando la sua lampada brillava sopra il mio capo e alla sua luce camminavo in mezzo alle tenebre;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 c om'ero ai giorni della mia maturità, quando il consiglio segreto di Dio vegliava sulla mia tenda,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 q uando l'Onnipotente era ancora con me e i miei figli mi stavano intorno;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 q uando mi lavavo i piedi nel burro e la roccia versava per me ruscelli d'olio.

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Q uando uscivo verso la porta della città e rizzavo il mio seggio in piazza,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 i giovani, al vedermi, si tiravano in disparte, i vecchi si alzavano e rimanevano in piedi;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 i principi smettevano di parlare e si mettevano la mano alla bocca;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 l a voce dei capi si smorzava e la loro lingua si attaccava al palato.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 L 'orecchio che mi udiva, mi proclamava beato, e l'occhio che mi vedeva, mi rendeva testimonianza,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 p erché liberavo il povero che gridava in cerca di aiuto, e l'orfano che non aveva alcuno che l'aiutasse.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 L a benedizione del morente scendeva su di me e facevo esultare il cuore della vedova.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 A vevo indossato la giustizia ed essa mi rivestiva; la mia equità mi faceva da mantello e turbante.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 E ro occhi per il cieco e piedi per lo zoppo;

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 e ro un padre per i poveri e investigavo il caso che non conoscevo.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 S pezzavo le mascelle del malvagio e strappavo dai suoi denti la preda.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 E pensavo: "Morirò nel mio nido e moltiplicherò i miei giorni come la sabbia;

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 l e mie radici si stenderanno verso le acque, la rugiada rimarrà tutta la notte sul mio ramo;

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 l a mia gloria sarà sempre nuova in me e il mio arco acquisterà nuova forza nella mia mano.

Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 G li astanti mi ascoltavano in aspettazione e tacevano per udire il mio consiglio.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 D opo che avevo parlato non replicavano, e le mie parole cadevano su di loro come gocce di rugiada.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 M i aspettavano come si aspetta la pioggia e spalancavano la loro bocca come per l'ultima pioggia.

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 I o sorridevo loro quando erano sfiduciati, e non potevano sminuire la luce del mio volto.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 Q uando andavo da loro, mi sedevo come capo e stavo come un re tra le sue schiere, come uno che consola gli afflitti».

Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.