1 A llora Giobbe rispose e disse:

А Иов в отговор рече: -

2 « Ah, se il mio dolore fosse interamente pesato, e la mia sventura si mettesse insieme sulla bilancia,

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 s arebbe certamente piú pesante della sabbia del mare! Per questo le mie parole sono state sconsiderate.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 P oiché le frecce dell'Onnipotente sono dentro di me, il mio spirito ne beve il veleno; I terrori di Dio sono schierati contro di me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 L 'asino selvatico raglia forse di fronte all'erba, o muggisce il bue davanti al suo foraggio?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 S i mangia forse un cibo insipido senza sale?, o c'è qualche gusto nel chiaro d'uovo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 L a mia anima rifiuta di toccare simili cose, esse sono per me come un cibo ripugnante.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 O h, potessi avere ciò che chiedo, e Dio mi concedesse ciò che spero!

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 V olesse Dio schiacciarmi, stendere la sua mano e distruggermi!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 H o tuttavia questa consolazione ed esulto nei dolori che non mi risparmiano, perchè non ho nascosto le parole del Santo.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Q ual è la mia forza, perché possa ancora sperare, e qual è la mia fine perché debba prolungare la mia vita?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 L a mia forza è forse quella delle pietre, o la mia carne di bronzo?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 N on e il mio aiuto dentro di me, e la sapienza allontanata da me?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 A colui che è afflitto, l'amico dovrebbe mostrare clemenza, anche se egli dovesse abbandonare il timore dell'Onnipotente.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 M a i miei fratelli mi hanno deluso come un torrente, come l'acqua dei torrenti che svaniscono.

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 S 'intorbidiscono a motivo del ghiaccio, e in essi la neve si nasconde,

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 m a nella stagione calda svaniscono con il calore estivo scompaiono dal loro posto.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 I l percorso del loro cammino devia si inoltrano nel deserto e si dissolvono.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 L e carovane di Tema li cercano attentamente, i viandanti di Sceba sperano In essi,

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 m a rimangono delusi nonostante la loro aspettativa; quando vi giungono rimangono confusi.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 O ra per me voi siete lo stesso, vedete il mio sgomento e avete paura.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 V i ho forse detto: "datemi qualcosa, o fatemi un regalo preso dai vostri beni".

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 O liberatemi dalle mani del nemico o riscattatemi dalle mani dei violenti

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 I struitemi, starò in silenzio; fatemi capire in che cosa ho sbagliato.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Q uanto sono efficaci le parole rette! Ma che cosa provano i vostri argomenti?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 I ntendete forse censurare le mie parole e i discorsi di un disperato, che sono come il vento?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 V oi gettereste la sorte anche su un orfano e scavereste una fossa per il vostro amico.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 M a ora degnatevi di guardarmi, perché non mentirò davanti a voi.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 R icredetevi, vi prego, non si faccia ingiustizia! Sì ricredetevi, perché c'è di mezzo la mia giustizia.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 C 'è forse iniquità sulla mia lingua o il mio palato non distingue piú le sventure?».

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?