1 A llora Giobbe rispose:

А Иов в отговор рече: -

2 « Ah, se il mio travaglio si pesasse, se le mie calamità si mettessero tutte insieme sulla bilancia!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 S arebbero trovati più pesanti della sabbia del mare. Ecco perché le mie parole sono temerarie.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 I nfatti le saette dell’Onnipotente mi trafiggono, lo spirito mio ne succhia il veleno; i terrori di Dio si schierano in battaglia contro di me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 L ’asino selvatico raglia forse quando ha l’erba davanti? Muggisce forse il bue davanti alla pastura?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 S i può forse mangiare ciò che è insipido, senza sale? C’è qualche gusto in un chiaro d’uovo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 M i rifiuto di toccare una simile cosa, essa è per me come un cibo ripugnante.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 O h, mi avvenisse pure quel che chiedo, e mi desse Dio quel che spero!

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 V olesse pure Dio schiacciarmi, stendere la mano e tagliare il filo dei miei giorni!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 S arebbe questo un conforto per me, esulterei nei dolori che egli non mi risparmia; poiché non ho rinnegato le parole del Santo.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 C he è mai la mia forza perché io speri ancora? Che fine mi aspetta perché io sia paziente?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 L a mia forza è come la forza delle pietre? E la mia carne è forse di bronzo?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 N on c’è forza in me, la saggezza è stata allontanata da me. Giobbe rileva l’insensibilità dei suoi amici

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 « Pietà deve l’amico a colui che soccombe, se anche abbandonasse il timore dell’Onnipotente.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 M a i fratelli miei si sono mostrati infidi come un torrente, come l’acqua di torrenti che passa.

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 I l ghiaccio li rende torbidi e la neve vi si scioglie;

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 m a passato il tempo delle piene, svaniscono; quando sentono il caldo, scompaiono dal loro luogo.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 L e carovane che si dirigono là mutano strada, s’inoltrano nel deserto e vi periscono.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 L e carovane di Tema li cercavano con lo sguardo, i viandanti di Seba vi contavano su,

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 m a furono delusi nella loro fiducia; giunti sul luogo, rimasero confusi.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 T ali siete divenuti voi per me; vedete uno che fa orrore e vi prende la paura.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 V i ho forse detto: “Datemi qualcosa”, oppure: “Con i vostri beni fate un dono a mio favore”;

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 o ppure: “Liberatemi dalla stretta del nemico”, oppure: “Scampatemi dalla mano dei prepotenti”?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 A mmaestratemi, e starò in silenzio; fatemi capire in che cosa ho errato.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Q uanto sono efficaci le parole rette! Ma la vostra riprensione che vale?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 V olete dunque biasimare delle parole? Ma le parole di un disperato se le porta il vento!

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 V oi sareste capaci di tirare a sorte l’orfano e di vendere il vostro amico!

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 E bbene, guardatemi pure e vedete se io vi mento spudoratamente.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 R ipensateci, non commettete errori! Ripensateci, la mia giustizia è ancora presente.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 C ’è qualche errore sulla mia lingua? Il mio palato non distingue più quel che è male?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?