1 È meglio un tozzo di pane secco con la pace, che una casa piena di carni con la discordia.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 U n servo sagace dominerà su un figlio che fa vergogna e avrà parte all’eredità insieme con i fratelli.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3 I l crogiuolo è per l’argento e il fornello per l’oro, ma chi prova i cuori è il Signore.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 I l malvagio dà ascolto alle labbra inique, e il bugiardo dà retta alla cattiva lingua.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 C hi deride il povero oltraggia Colui che l’ha fatto; chi si rallegra dell’altrui sventura non rimarrà impunito.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 I figli dei figli sono la corona dei vecchi, e i padri sono la gloria dei loro figli.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 U n parlare solenne non si addice all’uomo da nulla; quanto meno si addicono a un principe labbra bugiarde!
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 I l regalo è una pietra preziosa agli occhi di chi lo possiede; dovunque si volga, egli ha successo.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.
9 C hi copre gli sbagli si procura amore, ma chi sempre vi torna su disunisce gli amici migliori.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 U n rimprovero fa più impressione all’uomo intelligente, che cento percosse allo stolto.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 I l malvagio non cerca che ribellione, ma un messaggero crudele gli sarà mandato contro.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 M eglio imbattersi in un’orsa derubata dei suoi piccoli, che in un insensato nella sua follia.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 I l male non si allontanerà dalla casa di chi rende male per bene.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 C ominciare una contesa è dar la stura all’acqua; perciò ritìrati prima che la lite s’inasprisca.
Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 C hi assolve il reo e chi condanna il giusto sono entrambi detestati dal Signore.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 A che serve il denaro in mano allo stolto? Ad acquistare saggezza? Ma se non ha senno!
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 L ’amico ama in ogni tempo; è nato per essere un fratello nella sventura.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.
18 L ’uomo privo di senno dà la mano e si fa garante per altri davanti al suo prossimo.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 C hi ama le liti ama il peccato; chi alza troppo la sua porta cerca la rovina.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 C hi ha il cuore falso non trova bene, e chi ha la lingua perversa cade nella sciagura.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21 C hi genera uno stolto ne avrà dolore, e il padre dell’uomo da nulla non avrà gioia.
Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 U n cuore allegro è un buon rimedio, ma uno spirito abbattuto fiacca le ossa.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 L ’empio accetta regali di nascosto per pervertire le vie della giustizia.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 L a saggezza sta davanti a chi ha intelligenza, ma gli occhi dello stolto vagano agli estremi confini della terra.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 U n figlio stolto è una tribolazione per il padre e un’amarezza per colei che l’ha partorito.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 N on è bene condannare il giusto, fosse anche a un’ammenda, né colpire i prìncipi per la loro onestà.
Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.
27 C hi modera le sue parole possiede la scienza, e chi ha lo spirito calmo è un uomo intelligente.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 A nche lo stolto, quando tace, passa per saggio; chi tiene chiuse le labbra è un uomo intelligente.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.