1 B etter a dry morsel, and rest with it, Than a house full of the sacrifices of strife.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 A wise servant ruleth over a son causing shame, And in the midst of brethren He apportioneth an inheritance.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 A refining pot for silver, and a furnace for gold, And the trier of hearts Jehovah.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 A n evil doer is attentive to lips of vanity, Falsehood is giving ear to a mischievous tongue.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 W hoso is mocking at the poor Hath reproached his Maker, Whoso is rejoicing at calamity is not acquitted.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 S ons' sons the crown of old men, And the glory of sons their fathers.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 N ot comely for a fool is a lip of excellency, Much less for a noble a lip of falsehood.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 A stone of grace the bribe in the eyes of its possessors, Whithersoever it turneth, it prospereth.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 W hoso is covering transgression is seeking love, And whoso is repeating a matter Is separating a familiar friend.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 R ebuke cometh down on the intelligent More than a hundred stripes on a fool.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 A n evil man seeketh only rebellion, And a fierce messenger is sent against him.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 T he meeting of a bereaved bear by a man, And -- not a fool in his folly.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 W hoso is returning evil for good, Evil moveth not from his house.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 T he beginning of contention a letting out of waters, And before it is meddled with leave the strife.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 W hoso is justifying the wicked, And condemning the righteous, Even both of these an abomination to Jehovah.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 W hy this -- a price in the hand of a fool to buy wisdom, And a heart there is none?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 A t all times is the friend loving, And a brother for adversity is born.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 A man lacking heart is striking hands, A surety he becometh before his friend.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 W hoso is loving transgression is loving debate, Whoso is making high his entrance is seeking destruction.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 T he perverse of heart findeth not good, And the turned in his tongue falleth into evil.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 W hoso is begetting a fool hath affliction for it, Yea, the father of a fool rejoiceth not.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 A rejoicing heart doth good to the body, And a smitten spirit drieth the bone.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 A bribe from the bosom the wicked taketh, To turn aside the paths of judgment.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 T he face of the intelligent to wisdom, And the eyes of a fool -- at the end of the earth.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 A provocation to his father a foolish son, And bitterness to her that bare him.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 A lso, to fine the righteous is not good, To smite nobles for uprightness.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 O ne acquainted with knowledge is sparing his words, And the cool of temper a man of understanding.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 E ven a fool keeping silence is reckoned wise, He who is shutting his lips intelligent!

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.