1 A nd Joab son of Zeruial knoweth that the heart of the king on Absalom,

И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше <наклонено> към Авесалома.

2 a nd Joab sendeth to Tekoah, and taketh thence a wise woman, and saith unto her, `Feign thyself a mourner, I pray thee, and put on, I pray thee, garments of mourning, and anoint not thyself with oil, and thou hast been as a woman these many days mourning for the dead,

Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3 a nd thou hast gone unto the king, and spoken unto him, according to this word;' and Joab putteth the words into her mouth.

и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

4 A nd the woman of Tekoah speaketh unto the king, and falleth on her face to the earth, and doth obeisance, and saith, `Save, O king.'

И когато текойката <дойде да> говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5 A nd the king saith to her, `What -- to thee?' and she saith, `Truly a widow woman I, and my husband dieth,

И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6 a nd thy maid-servant hath two sons; and they strive both of them in a field, and there is no deliverer between them, and the one smiteth the other, and putteth him to death;

Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

7 a nd lo, the whole family hath risen against thy maid-servant, and say, Give up him who smiteth his brother, and we put him to death for the life of his brother whom he hath slain, and we destroy also the heir; and they have quenched my coal which is left -- so as not to set to my husband a name and remnant on the face of the ground.'

И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8 A nd the king saith unto the woman, `Go to thine house, and I give charge concerning thee.'

И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9 A nd the woman of Tekoah saith unto the king, `On me, my lord, O king, the iniquity, and on the house of my father; and the king and his throne innocent.'

А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10 A nd the king saith, `He who speaketh unto thee, and thou hast brought him unto me, then he doth not add any more to come against thee.'

И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11 A nd she saith, `Let, I pray thee, the king remember by Jehovah thy God, that the redeemer of blood add not to destroy, and they destroy not my son;' and he saith, `Jehovah liveth; if there doth fall of the hair of thy son to the earth.'

И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12 A nd the woman saith, `Let, I pray thee, thy maid-servant speak unto my lord the king a word;' and he saith, `Speak.'

Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.

13 A nd the woman saith, `And why hast thou thought thus concerning the people of God? yea, the king is speaking this thing as a guilty one, in that the king hath not brought back his outcast;

И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.

14 f or we do surely die, and as water which is running down to the earth, which is not gathered, and God doth not accept a person, and hath devised devices in that the outcast is not outcast by Him.

Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15 ` And now that I have come to speak unto the king my lord this word, because the people made me afraid, and thy maid-servant saith, Let me speak, I pray thee, unto the king; it may be the king doth do the word of his handmaid,

Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си.

16 f or the king doth hearken to deliver his handmaid out of the paw of the man to destroy me and my son together out of the inheritance of God,

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, <който иска> да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.

17 a nd thy maid-servant saith, Let, I pray thee, the word of my lord the king be for ease; for as a messenger of God so my lord the king, to understand the good and the evil; and Jehovah thy God is with thee.'

И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

18 A nd the king answereth and saith unto the woman, `Do not, I pray thee, hide from me the thing that I am asking thee;' and the woman saith, `Let, I pray thee, my lord the king speak.'

Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19 A nd the king saith, `Is the hand of Joab with thee in all this?' And the woman answereth and saith, `Thy soul liveth, my lord, O king, none to the right or to the left from all that my lord the king hath spoken; for thy servant Joab he commanded me, and he put in the mouth of thy maid-servant all these words;

И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

20 i n order to bring round the appearance of the thing hath thy servant Joab done this thing, and my lord wise, according to the wisdom of a messenger of God, to know all that in the land.'

Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

21 A nd the king saith unto Joab, `Lo, I pray thee, thou hast done this thing; and go, bring back the young man Absalom.'

Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.

22 A nd Joab falleth on his face to the earth, and doth obeisance, and blesseth the king, and Joab saith, `To-day hath thy servant known that I have found grace in thine eyes, my lord, O king, in that the king hath done the word of his servant.'

И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

23 A nd Joab riseth and goeth to Geshur, and bringeth in Absalom to Jerusalem,

И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24 a nd the king saith, `Let him turn round unto his house, and my face he doth not see.' And Absalom turneth round unto his house, and the face of the king he hath not seen.

А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 A nd like Absalom there was no man fair in all Israel, to praise greatly; from the sole of his foot even unto his crown there was no blemish in him;

А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 a nd in his polling his head -- and it hath been at the end of year by year that he polleth, for it heavy on him, and he hath polled it -- he hath even weighed out the hair of his head -- two hundred shekels by the king's weight.

И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже <косата> му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя <тежеше> двеста сикли според царската теглилка.

27 A nd there are born to Absalom three sons, and one daughter, and her name Tamar; she was a woman of a fair appearance.

И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A nd Absalom dwelleth in Jerusalem two years of days, and the face of the king he hath not seen;

И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

29 a nd Absalom sendeth unto Joab, to send him unto the king, and he hath not been willing to come unto him; and he sendeth again a second time, and he hath not been willing to come.

Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

30 A nd he saith unto his servants, `See, the portion of Joab by the side of mine, and he hath barley there; go, and burn it with fire;' and the servants of Absalom burn the portion with fire.

Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

31 A nd Joab riseth and cometh unto Absalom in the house, and saith unto him, `Why have thy servants burned the portion that I have with fire?'

Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

32 A nd Absalom saith unto Joab, `Lo, I sent unto thee, saying, Come hither, and I send thee unto the king to say, Why have I come in from Geshur? -- good for me while I there -- and now, let me see the king's face, and if there is in me iniquity then thou hast put me to death.'

А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 A nd Joab cometh unto the king, and declareth to him, and he calleth unto Absalom, and he cometh unto the king, and boweth himself to him, on his face, to the earth, before the king, and the king giveth a kiss to Absalom.

Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.