1 A nd there is a great cry of the people and their wives, concerning their brethren the Jews,

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 y ea, there are who are saying, `Our sons, and our daughters, we -- are many, and we receive corn, and eat, and live.'

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 A nd there are who are saying, `Our fields, and our vineyards, and our houses, we are pledging, and we receive corn for the famine.'

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

4 A nd there are who are saying, `We have borrowed money for the tribute of the king, our fields, and our vineyards;

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 a nd now, as the flesh of our brethren our flesh, as their sons our sons, and lo, we are subduing our sons and our daughters for servants, and there are of our daughters subdued, and our hand hath no might, and our fields and our vineyards to others.'

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са <вече> заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 A nd it is very displeasing to me when I have heard their cry and these words,

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 a nd my heart reigneth over me, and I strive with the freemen, and with the prefects, and say to them, `Usury one upon another ye are exacting;' and I set against them a great assembly,

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 a nd say to them, `We have acquired our brethren the Jews, those sold to the nations, according to the ability that in us, and ye also sell your brethren, and they have been sold to us!' and they are silent, and have not found a word.

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво <да отговорят>.

9 A nd I say, `Not good the thing that ye are doing; in the fear of our God do ye not walk, because of the reproach of the nations our enemies?

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 A nd also, I, my brethren, and my servants, are exacting of them silver and corn; let us leave off, I pray you, this usury.

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

11 G ive back, I pray you, to them, as to-day, their fields, their vineyards, their olive-yards, and their houses, and the hundredth of the money, and of the corn, of the new wine, and of the oil, that ye are exacting of them.'

Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 A nd they say, `We give back, and of them we seek nothing; so we do as thou art saying.' And I call the priests, and cause them to swear to do according to this thing;

Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, <чрез които> ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 a lso, my lap I have shaken, and I say, `Thus doth God shake out every man, who doth not perform this thing, from his house, and from his labour; yea, thus is he shaken out and empty;' and all the assembly say, `Amen,' and praise Jehovah; and the people do according to this thing.

Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 A lso, from the day that he appointed me to be their governor in the land of Judah, from the twentieth year even unto the thirty and second year of Artaxerxes the king -- twelve years -- I, and my brethren, the bread of the governor have not eaten:

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

15 t he former governors who before me have made themselves heavy on the people, and take of them in bread and wine, besides in silver forty shekels; also, their servants have ruled over the people -- and I have not done so, because of the fear of God.

А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 A nd also, in the work of this wall I have done mightily, even a field we have not bought, and all my servants are gathered there for the work;

Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 a nd of the Jews, and of the prefects, a hundred and fifty men, and those coming in unto us of the nations that round about us, at my table;

При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 a nd that which hath been prepared for one day one ox, six fat sheep, also fowls have been prepared for me, and once in ten days of all wines abundantly, and with this, the bread of the governor I have not sought, for heavy is the service on this people.

А това що се готвеше <за мене> всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни <имахме> изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 R emember for me, O my God, for good, all that I have done for this people.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.