1 A s a lily among the thorns,

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 S o my friend among the daughters!

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 A s a citron among trees of the forest, So my beloved among the sons, In his shade I delighted, and sat down, And his fruit sweet to my palate.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 H e hath brought me in unto a house of wine, And his banner over me love,

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 S ustain me with grape-cakes, Support me with citrons, for I sick with love.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 H is left hand under my head, And his right doth embrace me.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the hinds of the field, Stir not up nor wake the love till she please!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

8 T he voice of my beloved! lo, this -- he is coming, Leaping on the mountains, skipping on the hills.

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 M y beloved like to a roe, Or to a young one of the harts. Lo, this -- he is standing behind our wall, Looking from the windows, Blooming from the lattice.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 M y beloved hath answered and said to me, `Rise up, my friend, my fair one, and come away,

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 F or lo, the winter hath passed by, The rain hath passed away -- it hath gone.

Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 T he flowers have appeared in the earth, The time of the singing hath come, And the voice of the turtle was heard in our land,

Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 T he fig-tree hath ripened her green figs, And the sweet-smelling vines have given forth fragrance, Rise, come, my friend, my fair one, yea, come away.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 M y dove, in clefts of the rock, In a secret place of the ascent, Cause me to see thine appearance, Cause me to hear thy voice, For thy voice sweet, and thy appearance comely.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 S eize ye for us foxes, Little foxes -- destroyers of vineyards, Even our sweet-smelling vineyards.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 M y beloved mine, and I his, Who is delighting among the lilies,

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 T ill the day doth break forth, And the shadows have fled away, Turn, be like, my beloved, To a roe, or to a young one of the harts, On the mountains of separation!

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.