1 A nd immediately, in the morning, the chief priests having made a consultation, with the elders, and scribes, and the whole sanhedrim, having bound Jesus, did lead away, and delivered to Pilate;

И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 a nd Pilate questioned him, `Art thou the king of the Jews?' and he answering said to him, `Thou dost say.'

И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 A nd the chief priests were accusing him of many things,

И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 A nd Pilate again questioned him, saying, `Thou dost not answer anything! lo, how many things they do testify against thee!'

А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 a nd Jesus did no more answer anything, so that Pilate wondered.

Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 A nd at every feast he was releasing to them one prisoner, whomsoever they were asking;

А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

7 a nd there was named Barabbas, bound with those making insurrection with him, who had in the insurrection committed murder.

А< в онова време> имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 A nd the multitude having cried out, began to ask for themselves as he was always doing to them,

И народът се изкачи и почна да иска от Пилата <да им направи> каквото имаше обичай да прави.

9 a nd Pilate answered them, saying, `Will ye I shall release to you the king of the Jews?'

А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 f or he knew that because of envy the chief priests had delivered him up;

(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 a nd the chief priests did move the multitude, that he might rather release Barabbas to them.

Но главните свещеници подбудиха народа <да искат> по-добре да им пусне Варава.

12 A nd Pilate answering, again said to them, `What, then, will ye I shall do to him whom ye call king of the Jews?'

Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

13 a nd they again cried out, `Crucify him.'

А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 A nd Pilate said to them, `Why -- what evil did he?' and they cried out the more vehemently, `Crucify him;'

А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 a nd Pilate, wishing to content the multitude, released to them Barabbas, and delivered up Jesus -- having scourged -- that he might be crucified.

Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 A nd the soldiers led him away into the hall, which is Praetorium, and call together the whole band,

И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 a nd clothe him with purple, and having plaited a crown of thorns, they put on him,

И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха <на главата Му>.

18 a nd began to salute him, `Hail, King of the Jews.'

И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

19 A nd they were smiting him on the head with a reed, and were spitting on him, and having bent the knee, were bowing to him,

И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 a nd when they mocked him, they took the purple from off him, and clothed him in his own garments, and they led him forth, that they may crucify him.

И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата <мантия> и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 A nd they impress a certain one passing by -- Simon, a Cyrenian, coming from the field, the father of Alexander and Rufus -- that he may bear his cross,

И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 a nd they bring him to the place Golgotha, which is, being interpreted, `Place of a skull;'

И завеждат< Исуса> на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 a nd they were giving him to drink wine mingled with myrrh, and he did not receive.

И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 A nd having crucified him, they were dividing his garments, casting a lot upon them, what each may take;

И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 a nd it was the third hour, and they crucified him;

А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 a nd the inscription of his accusation was written above -- `The King of the Jews.'

А надписът на обвинението Му бе написан <така>: Юдейският Цар.

27 A nd with him they crucify two robbers, one on the right hand, and one on his left,

И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 a nd the Writing was fulfilled that is saying, `And with lawless ones he was numbered.'

29 A nd those passing by were speaking evil of him, shaking their heads, and saying, `Ah, the thrower down of the sanctuary, and in three days the builder!

И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 s ave thyself, and come down from the cross!'

спаси Себе Си и слез от кръста.

31 A nd in like manner also the chief priests, mocking with one another, with the scribes, said, `Others he saved; himself he is not able to save.

Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 T he Christ! the king of Israel -- let him come down now from the cross, that we may see and believe;' and those crucified with him were reproaching him.

Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 A nd the sixth hour having come, darkness came over the whole land till the ninth hour,

А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, <трая> до деветия час.

34 a nd at the ninth hour Jesus cried with a great voice, saying, `Eloi, Eloi, lamma sabachthani?' which is, being interpreted, `My God, my God, why didst Thou forsake me?'

И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 A nd certain of those standing by, having heard, said, `Lo, Elijah he doth call;'

И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 a nd one having run, and having filled a spunge with vinegar, having put also on a reed, was giving him to drink, saying, `Let alone, let us see if Elijah doth come to take him down.'

И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 A nd Jesus having uttered a loud cry, yielded the spirit,

А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 a nd the veil of the sanctuary was rent in two, from top to bottom,

И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 a nd the centurion who was standing over-against him, having seen that, having so cried out, he yielded the spirit, said, `Truly this man was Son of God.'

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 A nd there were also women afar off beholding, among whom was also Mary the Magdalene, and Mary of James the less, and of Joses, and Salome,

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 ( who also, when he was in Galilee, were following him, and were ministering to him,) and many other women who came up with him to Jerusalem.

които, когато беше в Галилея, вървяха подир <Исуса> и Му служеха;< имаше> и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 A nd now evening having come, seeing it was the preparation, that is, the fore-sabbath,

И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

43 J oseph of Arimathea, an honourable counsellor, who also himself was waiting for the reign of God, came, boldly entered in unto Pilate, and asked the body of Jesus.

дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 A nd Pilate wondered if he were already dead, and having called near the centurion, did question him if he were long dead,

А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 a nd having known from the centurion, he granted the body to Joseph.

И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 A nd he, having brought fine linen, and having taken him down, wrapped him in the linen, and laid him in a sepulchre that had been hewn out of a rock, and he rolled a stone unto the door of the sepulchre,

И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 a nd Mary the Magdalene, and Mary of Joses, were beholding where he is laid.

А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.