1 W ords of Lemuel a king, a declaration that his mother taught him:

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 ` What, my son? and what, son of my womb? And what, son of my vows?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 G ive not to women thy strength, And thy ways to wiping away of kings.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 N ot for kings, O Lemuel, Not for kings, to drink wine, And for princes a desire of strong drink.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 L est he drink, and forget the decree, And change the judgment of any of the sons of affliction.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 G ive strong drink to the perishing, And wine to the bitter in soul,

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 H e drinketh, and forgetteth his poverty, And his misery he remembereth not again.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 O pen thy mouth for the dumb, For the right of all sons of change.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 O pen thy mouth, judge righteously, Both the cause of the poor and needy!'

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 A woman of worth who doth find? Yea, far above rubies her price.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 T he heart of her husband hath trusted in her, And spoil he lacketh not.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 S he hath done him good, and not evil, All days of her life.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 S he hath sought wool and flax, And with delight she worketh her hands.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 S he hath been as ships of the merchant, From afar she bringeth in her bread.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 Y ea, she riseth while yet night, And giveth food to her household, And a portion to her damsels.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 S he hath considered a field, and taketh it, From the fruit of her hands she hath planted a vineyard.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 S he hath girded with might her loins, And doth strengthen her arms.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 S he hath perceived when her merchandise good, Her lamp is not extinguished in the night.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 H er hands she hath sent forth on a spindle, And her hands have held a distaff.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 H er hand she hath spread forth to the poor, Yea, her hands she sent forth to the needy.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 S he is not afraid of her household from snow, For all her household are clothed scarlet.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 O rnamental coverings she hath made for herself, Silk and purple her clothing.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 K nown in the gates is her husband, In his sitting with elders of the land.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 L inen garments she hath made, and selleth, And a girdle she hath given to the merchant.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 S trength and honour her clothing, And she rejoiceth at a latter day.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 H er mouth she hath opened in wisdom, And the law of kindness on her tongue.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 S he watching the ways of her household, And bread of sloth she eateth not.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 H er sons have risen up, and pronounce her happy, Her husband, and he praiseth her,

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 ` Many the daughters who have done worthily, Thou hast gone up above them all.'

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 T he grace false, and the beauty vain, A woman fearing Jehovah, she may boast herself.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 G ive ye to her of the fruit of her hands, And her works do praise her in the gates!

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.