1 R emember, O Jehovah, what hath befallen us, Look attentively, and see our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance hath been turned to strangers, Our houses to foreigners.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 O rphans we have been -- without a father, our mothers as widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 O ur water for money we have drunk, Our wood for a price doth come.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 F or our neck we have been pursued, We have laboured -- there hath been no rest for us.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 E gypt we have given a hand, Asshur, to be satisfied with bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned -- they are not, We their iniquities have borne.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S ervants have ruled over us, A deliverer there is none from their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W ith our lives we bring in our bread, Because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 O ur skin as an oven hath been burning, Because of the raging of the famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 W ives in Zion they have humbled, Virgins -- in cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces by their hand have been hanged, The faces of elders have not been honoured.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Y oung men to grind they have taken, And youths with wood have stumbled.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 T he aged from the gate have ceased, Young men from their song.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 C eased hath the joy of our heart, Turned to mourning hath been our dancing.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 F allen hath the crown our head, Wo now to us, for we have sinned.

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 F or this hath our heart been sick, For these have our eyes been dim.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 F or the mount of Zion -- that is desolate, Foxes have gone up on it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T hou, O Jehovah, to the age remainest, Thy throne to generation and generation.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W hy for ever dost Thou forget us? Thou forsakest us for length of days!

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn us back, O Jehovah, unto Thee, And we turn back, renew our days as of old.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 F or hast Thou utterly rejected us? Thou hast been wroth against us -- exceedingly?

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.