1 A nd it cometh to pass, when all the kings who beyond the Jordan, in the hill-country, and in the low-country, and in every haven of the great sea, over-against Lebanon, the Hittite, and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, hear --

А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 t hat they gather themselves together to fight with Joshua, and with Israel -- one mouth.

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 A nd the inhabitants of Gibeon have heard that which Joshua hath done to Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

4 a nd they work, even they, with subtilty, and go, and feign to be ambassadors, and take old sacks for their asses, and wine-bottles, old, and rent, and bound up,

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 a nd sandals, old and patched, on their feet, and old garments upon them, and all the bread of their provision is dry -- it was crumbs.

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 A nd they go unto Joshua, unto the camp at Gilgal, and say unto him, and unto the men of Israel, `From a land far off we have come, and now, make with us a covenant;'

Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 a nd the men of Israel say unto the Hivite, `It may be in our midst ye are dwelling, and how do we make with thee a covenant?'

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 a nd they say unto Joshua, `Thy servants we.' And Joshua saith unto them, `Who ye? and whence come ye?'

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 A nd they say unto him, `From a land very far off have thy servants come, for the name of Jehovah thy God, for we have heard His fame, and all that He hath done in Egypt,

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 a nd all that He hath done to the two kings of the Amorite who beyond the Jordan, to Sihon king of Heshbon, and to Og king of Bashan, who in Ashtaroth.

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 ` And our elders, and all the inhabitants of our land speak unto us, saying, Take in your hand provision for the way, and go to meet them, and ye have said unto them, Your servants we, and now, make with us a covenant;

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 t his our bread -- hot we provided ourselves with it out of our houses, on the day of our coming out to go unto you, and now, lo, it is dry, and hath been crumbs;

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 a nd these the wine-bottles which we filled, new, and lo, they have rent; and these, our garments and our sandals, have become old, from the exceeding greatness of the way.'

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 A nd the men take of their provision, and the mouth of Jehovah have not asked;

Тогава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 a nd Joshua maketh with them peace, and maketh with them a covenant, to keep them alive; and swear to them do the princes of the company.

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 A nd it cometh to pass, at the end of three days after that they have made with them a covenant, that they hear that they their neighbours -- that in their midst they are dwelling.

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 A nd the sons of Israel journey and come in unto their cities on the third day -- and their cities Gibeon, and Chephirah, and Beeroth, and Kirjath-Jearim --

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 a nd the sons of Israel have not smitten them, for sworn to them have the princes of the company by Jehovah God of Israel, and all the company murmur against the princes.

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 A nd all the princes say unto all the company, `We -- we have sworn to them by Jehovah, God of Israel; and now, we are not able to come against them;

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 t his we do to them, and have kept them alive, and wrath is not upon us, because of the oath which we have sworn to them.'

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the princes say unto them, `They live, and are hewers of wood and drawers of water for all the company, as the princes spake to them.'

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 A nd Joshua calleth for them, and speaketh unto them, saying, `Why have ye deceived us, saying, We are very far from you, and ye in our midst dwelling?

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 a nd now, cursed are ye, and none of you is cut off a servant, even hewers of wood and drawers of water, for the house of my God.'

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 A nd they answer Joshua and say, `Because it was certainly declared to thy servants, that Jehovah thy God commanded Moses His servant to give to you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land from before you; and we fear greatly for ourselves because of you, and we do this thing;

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 a nd now, lo, we in thy hand, as good, and as right in thine eyes to do to us -- do.'

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 A nd he doth to them so, and delivereth them from the hand of the sons of Israel, and they have not slain them;

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 a nd Joshua maketh them on that day hewers of wood and drawers of water for the company, and for the altar of Jehovah, unto this day, at the place which He doth choose.

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.