1 A nd the people is evil, as those sighing habitually in the ears of Jehovah, and Jehovah heareth, and His anger burneth, and the fire of Jehovah burneth among them, and consumeth in the extremity of the camp.

И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

2 A nd the people cry unto Moses, and Moses prayeth unto Jehovah, and the fire is quenched;

Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

3 a nd he calleth the name of that place Taberah, for the fire of Jehovah hath `burned' among them.

И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

4 A nd the rabble who in its midst have lusted greatly, and the sons of Israel also turn back and weep, and say, `Who doth give us flesh?

И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 W e have remembered the fish which we do eat in Egypt for nought, the cucumbers, and the melons, and the leeks, and the onions, and the garlick;

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6 a nd now our soul dry, there is not anything, save the manna, before our eyes.'

а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

7 A nd the manna is as coriander seed, and its aspect as the aspect of bdolach;

(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 t he people have turned aside and gathered, and ground with millstones, or beat in a mortar, and boiled in a pan, and made it cakes, and its taste hath been as the taste of the moisture of oil.

И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9 A nd in the descending of the dew on the camp by night, the manna descendeth upon it.

Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

10 A nd Moses heareth the people weeping by its families, each at the opening of his tent, and the anger of Jehovah burneth exceedingly, and in the eyes of Moses evil.

И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11 A nd Moses saith unto Jehovah, `Why hast Thou done evil to Thy servant? and why have I not found grace in Thine eyes -- to put the burden of all this people upon me?

Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

12 I -- have I conceived all this people? I -- have I begotten it, that Thou sayest unto me, Carry it in thy bosom as the nursing father beareth the suckling, unto the ground which Thou hast sworn to its fathers?

Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

13 W hence have I flesh to give to all this people? for they weep unto me, saying, Give to us flesh, and we eat.

От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

14 I am not able -- I alone -- to bear all this people, for too heavy for me;

Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

15 a nd if thus Thou art doing to me -- slay me, I pray Thee; slay, if I have found grace in thine eyes, and let me not look on mine affliction.'

Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 A nd Jehovah saith unto Moses, `Gather to Me seventy men of the elders of Israel, whom thou hast known that they are elders of the people, and its authorities; and thou hast taken them unto the tent of meeting, and they have stationed themselves there with thee,

Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

17 a nd I have come down and spoken with thee there, and have kept back of the Spirit which upon thee, and have put on them, and they have borne with thee some of the burden of the people, and thou dost not bear thyself alone.

И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 ` And unto the people thou dost say, Sanctify yourselves for to-morrow, and ye have eaten flesh (for ye have wept in the ears of Jehovah, saying, Who doth give us flesh? for we good in Egypt) -- and Jehovah hath given to you flesh, and ye have eaten.

И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

19 Y e do not eat one day, nor two days, nor five days, nor ten days, nor twenty days; --

Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

20 u nto a month of days, till that it come out from your nostrils, and it hath become to you an abomination; because that ye have loathed Jehovah, who in your midst, and weep before Him, saying, Why is this? -- we have come out of Egypt!'

но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

21 A nd Moses saith, `Six hundred thousand footmen the people in whose midst I; and Thou, Thou hast said, Flesh I give to them, and they have eaten, a month of days!

И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 I s flock and herd slaughtered for them, that one hath found for them? -- are all the fishes of the sea gathered for them -- that one hath found for them?'

Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 A nd Jehovah saith unto Moses, `Is the hand of Jehovah become short? now thou dost see whether My word meeteth thee or not.'

А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

24 A nd Moses goeth out, and speaketh unto the people the words of Jehovah, and gathereth seventy men of the elders of the people, and causeth them to stand round about the tent,

И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

25 a nd Jehovah cometh down in the cloud, and speaketh unto him, and keepeth back of the Spirit which on him, and putteth on the seventy men of the elders; and it cometh to pass at the resting of the Spirit on them, that they prophesy, and do not cease.

Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 A nd two of the men are left in the camp, the name of the one Eldad, and the name of the second Medad, and the spirit resteth upon them, (and they are among those written, and have not gone out to the tent), and they prophesy in the camp;

Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 a nd the young man runneth, and declareth to Moses, and saith, `Eldad and Medad are prophesying in the camp.'

И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 A nd Joshua son of Nun, minister of Moses, of his young men, answereth and saith, `My lord Moses, restrain them.'

И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

29 A nd Moses saith to him, `Art thou zealous for me? O that all Jehovah's people were prophets! that Jehovah would put His Spirit upon them!'

А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

30 A nd Moses is gathered unto the camp, he and the elders of Israel.

И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 A nd a spirit hath journeyed from Jehovah, and cutteth off quails from the sea, and leaveth by the camp, as a day's journey here, and as a day's journey there, round about the camp, and about two cubits, on the face of the land.

Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

32 A nd the people rise all that day, and all the night, and all the day after, and gather the quails -- he who hath least hath gathered ten homers -- and they spread them out for themselves round about the camp.

Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 T he flesh is yet between their teeth -- it is not yet cut off -- and the anger of Jehovah hath burned among the people, and Jehovah smiteth among the people -- a very great smiting;

А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

34 a nd calleth the name of that place Kibroth-Hattaavah, for there they have buried the people who lust.

И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

35 F rom Kibroth-Hattaavah have the people journeyed to Hazeroth, and they are in Hazeroth.

А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.